вторник, 5 юни 2012 г.

Rochers-de-Naye & Montreux

Беше един чудесен ден в началото на юни. Рано сутринта хванах влака от Цюрих и малко след 9ч. бях на гарата в Монтрьо. Отбих се в офиса на GoldenPass (повече за линията на влака има в пътеписа тук) за да си купя билет за влакчето до Rochers-de-Naye и понеже имаше близо час до потеглянето му, реших да се разходя по крайбрежната улица в Монтрьо. Все още беше твърде рано и нямаше почти никакви хора. Само тук-там се срещаха бегачи на сутришен джогинг или хора излезли да разходят домашните си любимци. Цареше приятно спокойствие в свежата и слънчева утрин.
Пред луксозния Grand hotel Suisse, както и по цялата крайбрежна алея имаше изложени тематични скулптури. Тази година или поне този сезон фигурите бяха барбарони :) Това обаче, което винаги ме е впечатлявало в този град бяха безбройните цветя и пъстри храсти навсякъде.





Неусетно времето мина и аз се запътих обратно към гарата, където влакчето вече беше почти пълно. Намерих си едно местенце и скоро потеглихме към планината. Изкачването беше стръмно и много живописно. Както и на други планински влакчета и тук масичката представляваше карта с маршрута и най-важните забележителности по пътя.


Отначало минахме покрай красиви тузарски вили. След това те се смениха с китни планински шалета и  хотели, докато накрая продължихме по скалисти склонове от където се откриваше хубава гледка към Монтрьо, планините на френското крйбрежие и цялото Женевско езеро.



След близо час изкачване стигнахме до последната спирка Rochers-de-Naye на 2042м. надморска височина. Основната причина да избера този маршрут беше желанието ми да видя мармоти в истинската им среда. А тук според туристическите сайтове се намираше "Marmottes Paradis". В загражденията можеха да се наблюдават няколко различни вида от Европа, Азия и Америка. Освен това имаше изградена образователна и интерактивна изложба с филми и игри. Центърът предлагаше и начин чрез илюминатори, наподобяващи дупки в земята да се видят тези симпатични животинки.
Отправих се към пръснатите по склона заграждения. Гледките наоколо бяха впечатляващи.


Но какво беше разочарованието ми, когато минавайки покрай тези заграждения не се виждаше никакъв признак за съществуването на мармоти. Бяха се изпокрили някъде в дупките си :(
Нямах друг избор освен да продължа нагоре към самия връх. И наистина гледката която се откри от там беше пленяваща. От едната страна се виждаше езерото до където поглед стига и градът Монтрьо. Виждаше се и влакчето, което бавно пъплеше нагоре. А в останалите посоки навсякъде планини и много, много снежни върхове ;;) Там някъде се виждаше върхът Айгер и най-високия масив в Алпите - Мон Блан. Беше наистина впечатляващо.









Тръгнах обратно надолу и по едно време гледам пред едното заграждение струпани хора. Ясно, някой мармот беше излязъл от дупката и аз забързах натам. И наистина макар и от далеч видях първия жив мармот излязъл на припек :)


Забелязах, че до друго заграждение също цареше суматоха и ускорих крачка към него. Там имаше няколко мармота, но успях да щракна само единия през мрежата. Наистина бяха сладки животинки :)


Доволна, че идването ми до тук не е било напразно тръгнах обратно към станцията. Разходката ми обаче не беше приключила. Освен мармоти тук имаше и алпийска градина - "La Rambertia". В нея можеха да се видят 1000 разновидности на цветя и растения. Подминах станцията и продължих към градината, която се намираше точно на срещуположната страна, срещу загражденията с мармотите.
Оказа се обаче, че въпреки началото на юни, тук нямаше следа зимата да си е тръгнала. Наложи ми се да мина през участък с доста сняг. После продължих по една тясна козя пътека, на моменти доста страшна и в един момент пътеката свърши...остана само сняг. Входът на градината се виждаше някъде зад преспите ;) Но все пак разходката си струваше. И тук гледките бяха прекрасни. Особено тази към Lac de l'Hongrin.

Пътеката до Алпийската градина погледната от върха

Изглед от пътеката водеща до Алпийската градина към станцията, върха и загражденията с мармоти

Изглед към Lac de l'Hongrin

Навръщане се спрях да разгледам една истинска монголска юрта. Общо седем юрти са разположени на върха, които се дават под наем за нощувки. Една от тях обаче беше отворена като музеен експонат ;)


Наблизо до спирката на влакчето се намираше затъмнено и уединено помещение в което през илюминатори можеше да се видят дупки на мармоти. Трябваше ми малко време докато свикнат очите ми с тъмнината. И после започнах да оглеждам през стъклата. Първа дупка, празна, втора, също и изведнъж, когато вече не очаквах да видя нещо, гледам в дъното на третата, на съвсем приглушена светлина, скупчени няколко бебета мармоти ;;)
     Реших, че вече съм видяла достатъчно. Минаваше обяд и се запътих към влакчето. Получи се интересна ситуация. Вагоните бяха два. И щом влакчето спря всички хора се наблъскаха в първия вагон. Аз се позачудих малко и се качих във втория. Бях сам самичка. Започнах да си мисля да не би случайно да съм се объркала нещо и втория вагон да го откачат :-/ След няколко минути се качи още един човек, мъж на средна възраст. Обнадеждих се, че не съм се объркала ;) И наистина след няколко минути влакчето тръгна с един пълен вагон и с един в, който бяхме само двама души :)
     До тук беше първата част на плануваната за днес екскурзия. Предстоеше ми да се върна до Монтрьо, а от там с автобус да отида до замъка Chillon. Докато пътувахме надолу се заприказвахме с този мъж от елементарна любезност. И тогава той ми даде чудесна идея. Спомена, че мога да сляза до замъка с друго влакче. Тази възможност не я бях проучила, но ми се видя доста добра. Благодарих и щом стигнахме до Glion слязох и отидох на стръмното влакче. То се спускаше до Territet, а панорамната гледка, която предлагаше към езерото и замъка наистина си струваше. Бях доволна, че така се стекоха обсотятелствата. Хем намерих по-бърз начин да стигна до Chillon, хем по-приятен ;)



Около замъка Chillon, както обикновено имаше доста туристи. Аз нямаше да влизам, защото вече съм била вътре (пътеписът тук), но исках да го разгледам от всички посоки и после да се разходя по 3 километровата променада край брега до Монтрьо.
Първото нещо което привлече вниманието ми беше семейство лебеди с малки бебета, които бяха свили гнездо в основите на замъка до водата. След като им обърнах достатъчно внимание продължих с панормания обход на замъка.








А когато го бях разгледала и заснела отвсякъде тръгнах по крайбрежната алея. Наистина беше прекрасна разходка. На едно място имаше нещо като малко заведение, където седнах да пия кафе и да си почина. И после продължих по алеята. Минах покрай редица красиви вили и хотели в стил Бел Епок с прекрасно подържани фасади и дворове. И навсякъде имаше много, много цветя. Просто беше приказно красиво и релаксиращо.
















Неусетно стигнах до статуята на Фреди Меркюри, покрития пазар на площад Pl. du Marché и градинката с ограда във формата на петолиние с ноти, където бяха изложени цялото семейство на татко Барба :)







Разходката ми бе към края си. Беше късния следобед, когато стигнах отново до Grand hotel Suisse и точно преди да свия в уличките към гарата забелязах някаква суматоха. Оказа се, че има някакъв празник, нещо съвсем обичайно за швейцарските уикенди ;) Дефилираха музиканти и хора облечени в интересни костюми и носии. Направих последни снимки, изчаках шествието да мине и побързах към гарата.






Докато пътувах във влака към Цюрих ми се обади Вал, че сме поканени изненадващо на рожден ден. Решихме да уважим рожденника с уговорката, че аз ще закъснея. Малко след 20ч. успях да се присъединя към компанията и това беше един хубав завършек на деня :) А той наистина бе прекрасен. Всичко беше повече от перфектно. Единственото което се обърка беше, че по невнимание изтрих видеото със замъка и разходката по променадата до Монтрьо :-< :( 
Но слава богу ми останаха много снимки и споменът, който никой не може да изтрие ;)


 Rochers-de-Naye


Още информация за Rochers-de-Naye има тук

Други пътеписи за Алпийски върхове може да разгледате тук и тук