Rigi - Vitznau - Flüelen

Малко след като се бяхме прибрали от лятната отпуска пуснаха изгодни дневни карти за цяла Швейцария. Лятото тази година беше необичайно горещо, а прогнозата за уикенда в последните дни на август показваше, че предстоят отново големи жеги. Без да уговарям много Вал го убедих да си купим две карти и да отидем на разходка. Идеята ми беше да се качим до върха Риги (през лятото не съм била на него), след това да се спуснем с влакчето до Vitznau и от там с корабче да се разходим по езерото Vierwaldstättersee до  Flüelen.

Съображенията ми бяха следните. Първо, дневните карти обхващаха корабчетата по езерото и влакчетата до самия връх Риги.  По този начин щяхме да използваме максимално дневните карти  тъй като на повечето места се доплаща за тези екстри. И второ, очакваха се жеги над 30 градуса и прецених, че на върха ще е по-хладно, а после по езерото ще подухва приятно. С две думи всичко беше премислено добре ;)

Споделих идеята с други наши познати и в събота вечер се обадиха Анатоли и Биляна, че и те ще се присъединят. И така в неделя сутринта се срещнахме във влака и продължихме към Arth-Goldau.

Успяхме да заемем хубави места в зъбчатото влакче и малко след това то потегли нагоре към върха. Слънцето вече препичаше, небето синееше и беше едно ясно, перфектно за разходка време.

На последната спирка, под върха беше пълно с хора. Точно бяхме тръгнали нагоре по пътеката към телевизионната кула чухме бученето на хеликоптер, който бързо приближаваше. Беше хеликоптер на спасителната служба. Кацна на поляната точно до терасата на ресторанта към хотела Риги Кулм. Буквално за минути качиха някого в носилка, после в хеликоптера и отлетяха за Люцерн. Изглежда на някого жегата му е дошла в повече, особено ако е решил да катери планината.

На самия връх гледката беше невероятна. На североизток се виждаше езерото на град Цуг, на запад и юг прословутото езеро Vierwaldstättersee и множество планински върхове, в далечината се виждаше дори езерото Lauerzersee в подножието на върховете Kleiner  и Grosser  Mythen до град Швиц.

Настроението беше приповдигнато и без да бързаме се разходихме, дори се качихме на телевизионната кула. Правихме много снимки и се наслаждавахме на прекрасния летен ден.

Докато чакаме влакчето седнахме да пием по кафе, а след това продължихме в посока Vitznau на брега на езерото. Отново успяхме да заемем хубави места от страната където се откриваше хубава панорама към езерото. Изобщо имахме голям късмет с влакчетата, особено в такъв хубав ден пълен с безброй туристи.

Във Vitznau имахме време да хапнем по един сандвич, да направим няколко снимки и да нахраним врабчетата докато дойде корабчето :)

В общи линии с корабчето следвахме маршрута, който се рекламира като пътя на Вилхелм Тел, легендарния швейцарски герой. Акостирахме на малки кейчета в кокетни градчета. Хора слизаха и се качваха, всеки избрал различен маршрут от стотиците които предлагаше районът.

Колкото повече напредвахме към крайната си спирка Flüelen, толкова по-красиво и живописно ставаше. Минахме отново покрай Treib, Brunnen и Rütli където бяхме идвали преди година (пътеписът е тук).

И продължихме все по-навътре през езерото към високите планински върхове. Водата блестеше на слънцето. Покрай корабчето минаваха скоростни лодки и платноходки които спокойно се поклащаха във водата. Природата и хората излъчваха една позитивна енергия. Всичко беше изпълнено с нея :)

Малко преди Flüelen беше спирката Tellsplatte, а на метри от нея се намираше известният от множество снимки и картички параклис Tellskapelle. Една от основните причини да избера този маршрут беше точно този параклис, който много исках да видя. За съжаление корабчето беше пълно и не можах да го видя и снимам от първа линия, но сигурно ще се върна отново ;)

Малко по-късно акостирахме във Flüelen. Разходката ни приключваше тук, в поредното кокетно градче. Разделихме се с Анатоли, Биляна и дъщеричката им Мария. Те имаха удобен влак и се качиха. Ние имахме още време докато хванем нашия и затова отидохме да пием кафе в ресторанта на брега на езерото.

Беше един пълноценен и страхотен ден. Такива дни на такива места наистина ме карат да се чудя какво е Швейцария, магия или реалност :)

 

Видео

Информация за Rigi  ще намерите тук

Информация за корабчетата по езерото ще намерите тук

Seelisberg - Rütli (Weg der Schweiz)

Беше приятна септемврийска неделя. Уговорихме се с наши приятели да отидем на разходка до една красива местност свързана с историята на Швейцария или по-точно с легендата за мястото, където е положенa клетвата дала началото на тази прекрасна държава.

Само на 40-50 мин. с кола стигнахме до градчето Brunnen разположено на брега на Езерото на четирите кантона (Vierwaldstättersee) или по-известно като езерото на Люцерн. Планът, който имахме беше следния. С корабче до Treib. От там със зъбчато влакче щяхме да се изкачим до Seelisberg, после да се спуснем пеша до Rütli и да хванем обратно корабче до Brunnen.

На няколко минути от паркинга се намираше кея за туристическите корабчета. Купихме си билети и докато изчаквахме да дойде нашето корабче хапнахме сандвичи и направихме някоя друга снимка.

За наш късмет се случи да се качим на един от старите кораби, който сам по себе си бе истинска атракция с машинитие  и целия облик - вътрешен и външен.

Само няколко минути по-късно акостирахме пред колоритния кей на Treib и от там директно се качихме на влакчето към Seelisberg.

Изкачването разбира се беше съпътствано с прекрасни гледки откриващи се във всички посоки. Колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-красиви ставаха и гледките към езерото и планините.

Слизайки от влакчето на върха се озовахме на едно малко площадче с ресторант в алпийски стил, спирка на пощенски автобус и планински къщички. Но най-голям колорит внасяше  гаричката на зъбчатото влакче, буквално като извадена от приказка :)

От тук тръгваха много маршрути, но ние се отправихме към т.нар. Weg der Schweiz - historische Wanderung zum Rütli. Маршрутът отнемаше около 50 мин. според табелите и което е по-важно, предстоеше ни само спускане надолу ;)

Тръгнахме покрай къщите по малък асфалтов път. Беше някъде около 2ч. следобед и слънцето грееше все по-силно. Чудесно време за разходка.

Впечатли ни едно ябълково дърво, което беше оформено като бръщлян по стената на една къща. Абсолютно неестествена форма, но пък за сметка на това ябълката беше пълна с плод :-O

В края на селцето пътят се смени с чакълеста пътечка.

А гледките наоколо продължаваха да ни пленяват. В едната посока се открояваха в далечината двата емблематични върха надвиснали над град Швиц - Kleiner und Grosser Mythen, надолу синееше езерото с много бели платноходки, в трета посока се издигаха високите алпийски върхове в централна Швейцария. С две думи, красота и идилия. По цялата пътека имаше издълбани в дърво надписи и символи на кантоните основатели на държавата.

Лека-полека стигнахме до Gasthaus Rütli (по нашенски нещо между хижа и хан).

Наблизо се намираше прословутата поляна Rütliwiese. Според легендата на това място през 1291г., след смъртта на император Рудолф I от династията Хабсбург, представители на областите Ури, Швиц и Унтервалден се срещат и сключват съюз за отбрана. Те дават клетва и подписват т.нар. "Федерална Харта", която днес може да се види в музея на град Швиц. В днешни дни всяка година в деня на националния празник 1-ви август, на тази поляна се извършва символично подновяване на  клетвата, а президентът на Швейцария произнася слово.

Преди да слезем до кея на корабчетата седнахме да пием по кафе и да си починем след приятната разходка. Времето беше толкова хубаво, мястото толкова зареждащо, че на мен лично никак не ми се тръгваше  :-/

На десетина минути от Gasthaus Rütli стигнахме до кея.

Обратното пътуване с корабчето от Rütli до Brunnen отново не беше дълго. Макар и отдалеч успяхме да видим скалата в езерото наречена "Камъкът на Шилер". Тази чест той е заслужил заради това, че през 1804г. е обезсмъртил в пиеса легендарния швейцарски герой Вилхелм Тел.

Скоро слязохме обратно на кея в Brunnen. Беше пълно с туристи. Едни сега идваха, други си тръгваха. Корабчетата бяха пълни и двете в посоки. Нашата разходка обаче беше към края си.  По пътя към паркинга направих последните снимки в малкото крайбрежно градче.

За няколко часа в този слънчев септемврийски следобед се заредихме с енергия от чистия въздух и красивите пейзажи. Видяхме още едно от хилядите места в тази малка държава, които си струват да се посетят. А аз лично, се опитах да се потопя в онази далечна епоха през 1291г., когато няколко смели мъже от тези три малки области около езерото са дали началото на Швейцария. Сигурно никога не са предполагали и допускали, че от техния съюз ще се роди една невероятна държава, каквато е днес Швейцария.

 Seelisberg - Rütli