Алпийски върхове (част 1)

Няма начин да пиша за Швейцария и да пропусна да спомена за някои планински върхове, които съм имала възможността и щастието да посетя. По принцип не съм планинар  и може би е логично при положение, че съм родена на морето;) Но си признавам, че планините ме привличат изключително силно и ми харесва да ходя на разходка, макар и да избягвам пешеходните преходи. А това в Швейцария е напълно възможно, защото инфраструктурата в планината е развита перфектно.

И сега по същество. В този пътепис ще разкажа за няколко алпийски върхове. Ще пропусна най-високия на който съм била Kl. Materhorn (3883м.), защото за него съм писала подробно в пътеписа за Цермат и ще продължа към други не по-малко красиви и впечатляващи планински дестинации. Но да караме напред и по височина отгоре надолу;)

Саас Фе (връх Аллалин – 3500м.)

За рожденния ми ден планувахме да отидем в Шамони и да се качим с лифт за да видим Монблан от близо. Бях разгледала всички маршрути и опции, но за мой лош късмет по това време на годината (средата на ноември) почти нищо не работеше заради профилактика между летния и зимния сезон. Изправена пред този проблем реших да потърся алтернатива и скоро се спрях на курортното градче Саас Фе.

Закътано високо в планината то е в непосредствена близост до Цермат и по всичко изглеждаше, че е място което си струва да се посети.

И така в събота сутринта се отправихме с влак към Южна Швейцария и по-точно кантон Валис. Прекосихме Алпите през 30 км. тунел и от Висп се прехвърлихме на пощенския автобус за Саас Фе. Автобусът започна да се изкачва високо в планината. Минахме покрай красиви селца, виадукти, гори, потоци. Вал гледаше ужасен височините и завоите които автобусът правеше и коментираше, че се чувства като във влакче на ужасите.

Към обяд стигнахме до градчето Саас Фе на 1800 м. надморска височина. Навсякъде беше бяло и красиво. Само къщите и хотелите се открояваха сред снежната премяна. 

Запътихме се към лифта. Макар, че времето не беше хубаво решихме да се качим до връх Аллалин. За целта сменихме два лифта а последната отсечка изминахме със зъбчато влакче което се движеше в тунел от прокопани скали и ледове.

На 3500м. височина връх Аллалин ни посрещна със снежна виелица. Толкова силна, че почти нищо не се виждаше. За наше успокоение обаче освен панорама и ски писти върхът предлагаше и друга атракция, която се оказа много интересна. Така наречения Айс павилион представляваше прокопан глетчер, който те отвежда на дълбочина под леда повече от 10м. и вътре в различни зали са направени  ледени фигури. Беше наистина интересно. 

Преди да тръгнем обратно надолу реших да изпуша една цигара на терасата пред лифт станцията. Виелицата продължаваше да бъде толкова силна, че едва постоях няколко минути. Видимостта беше почти нулева а опасните пропасти бяха навсякъде наоколо. Струваше ми се лудост, че на това време беше пълно със скиори.

Когато се върнахме обратно в Саас Фе се разходихме в курортното градче. То по нищо не се различаваше от Цермат или иначе казано беше също толкова хубаво. 

Въпреки лошото време прекарахме един хубав а благодарение на ледения павилион и разнообразен ден в швейцарските Алпи.

Kl. Titlis  - 3020m

Беше в края на първото ми пътуване до Швейцария. Вече бях видяла други интересни места включително в Германия и Франция. Но все още не бях отишла в Алпите, а това беше моя голяма мечта.

Последния ден преди да отпътувам за България решихме, че е време да отидем някъде в планината. Нямах нито претенции, нито идея къде и затова оставих Вал да ме води. Облякохме се дебело и към 10:00ч. потеглихме в посока Енгелберг.

След Люцерн пътя ставаше живописен и много красив. Навлязохме в планината. Гледах в захлас и се опитвах да снимам в движение с фотоапарата. По обед бяхме в китното курортно градче, сгушено между високите планински склонове, с красивото име Енгелберг или в превод – планината на ангелите. Крайна точка на пътуването беше връх Титлис или по-скоро Малкия Титлис (Kl. Titlis) на 3020м. надморска височина.

Изкачването до там беше интересно и вълнуващо. Първият лифт на който се качихме беше кабинков, като тези които ги има и в нашите курорти. Гледката към града беше страхотна. 

С този лифт се изкачихме до една станция от където се прехвърлихме на друг. Той беше голям и вътре беше пълно със скиори и сноубордисти. Времето отново беше с нас. Слънчево и ясно. За уикенда беше настанало стълпотворение от хора дошли да поупражнят спортните си заложби;)

Оказа се, че и това не е края. С втория лифт стигнахме отново до станция от където се прехвърлихме на трети. Той беше също голям, но кръгъл и с въртящ се под. По средата имаше нещо като гид, който обяснявашe  за температурата на върха, височината и за гледчерите които се виждаха под нас. Изкачването беше интересно.

Най-накрая стигнахме и до върха. Там станцията беше голяма и с какви ли не удобства. Бар, ресторант, кино зала и др. Температурата беше минус 8 градуса. Тръгнахме да се разходим. Разбира се правихме доста снимки. 

Понеже ни се видяха малко трите лифта които сменихме решихме да се качим на четвърти;) Той се казваше  Ice flie или в превод, Полет на леда. По принцип се ползваше предимно от тези които се спускат със ски за да ги върне обратно до върха. Ние обаче се качихме за да разгледаме гледчерите и панорамата която се откриваше. Дали от студа, и аз не знам, но въпреки че друг път по принцип не обядвам този ден имах невероятен апетит. В чайната намерихме хубава масичка до прозореца - и до парното;) с изглед към снежните зъбери. 

На моменти се появяваха облаци, които оставаха под нас в ниското и беше много ефектно. Сякаш си при боговете нависоооооко:) Слънцето препичаше в очите ни и с една дума беше невероятно. 

Вал наистина сбъдна една моя мечта. Като последен ден от моето гостуване това беше наистина “черешката на тортата” образно казано.

Слизането отново премина през трите лифта. Стори ми се, че возенето в тях отне повече време отколкото пътуването ни от Цюрих до Енгелберг, но поне се навозих на лифтове и се нагледах на планински красоти!

Toggenburg - Chäserrugg 2262m. & Hinterrugg 2306m.

Selun, Frümsel, Brisi, Zuestol, Schibenstol, Hinterrugg, Chäserrugg - едва ли тези имена говорят нещо на някого дори и в Швейцария ;) А всъщност това са наименованията на върховете, които съм снимала и  гледала с възхищение десетки пъти пътувайки до Valens, Flumserberg, Prodalp, Kerenzerberg, Weesen, Walenstadt, Davos, Liechtenstein и Chur.

изглед към върховете от магистралата покрай Walensee

И въпреки, че те изглеждат величествено от страната на езерото Walensee ги свързват с туристическия регион Toggenburg. Това е така, понеже достъпът за туристи до тях е точно от обратната страна на езерото, където се намира този регион.

Беше слънчева октомврийска неделя, когато решихме да се разходим до там. Гърбиците на върховете се забелязваха отдалеч. Сравнително лесно успяхме да си намерим място на паркинга в Unterwasser, точно до станцията на зъбчатото влакче (интерактивна карта). Изкачвайки се с влакчето се откри красива панорама към върха Säntis (2502m.) и слънчевата долина.

Скоро стигнахме до Iltios на 1350м. от където се откриваше прекрасна гледка към върховете. 

Срещу нас на високото се виждаше станцията на върха Chäserrugg. Изглеждаше някак странно наблизо, а всъщност предстоеше изкачване на близо километър по-високо. Едва когато се качихме на лифта и тръгнахме нагоре разбрахме силата на зрителната измама. Уж върхът изглеждаше близо, а всъщност преминахме през огромни сипеи, стръмни планински ливади и дълбоки пропасти докато стигнем до Chäserrugg на 2265м.

Тръгнахме по панорамната пътека Bergblumenweg Rosenboden. Тя имаше кратък вариант за 45 мин. и по-дълъг за час и половина. Не бяхме уцелили най-добрия момент. Имаше много силен вятър и въпреки слънцето на тази височина беше доста хладно. Поривите бяха толкова силни, че се притеснявахме вятърът да не ни издуха в проспастта :-S Но въпреки това бяхме запленени от гледката, която се откри пред нас. Езерото Walensee, долината и магистралата по която бяхме пътували толкова много пъти и във всички посоки планини, планини...

Бяхме се отдалечили достатъчно, вятърът ни беше поодухал сериозно и тръгнахме към станцията. От нашата гледна точка се виждаха хората, които отиваха към съседния връх Hinterrugg и изглеждаше, че се движат по ръба на планината @-)

Обратно до станцията на лифта си намерихме едно място на завет и слънце и седнахме малко да починем. Бяхме точно до пътеката за върха Hinterrugg, която от тази гледна точка не изглеждаше така страшно. Колебаехме се дали да отидем до върха, но после решихме, че вместо да ни духа вятърът може да се разходим като слезем в Iltios.

пътеката към връх Hinterrugg

И така обратно с лифта се върнахме до Iltios на 1350м. Там купона беше в разгара си. Нямаше и помен от вятъра на върха, а температурата беше доста висока. Площадката за деца беше шумна и пълна. С две думи типичен швейцарски уикенд :)

Тръгнахме да се разходим по една от многото пътеки наоколо.

След като си взехме достатъчно от енергията на слънцето и чистия планински въздух се спуснахме обратно с влакчето да паркинга и поехме към вкъщи. Това беше последната слънчева и топла неделя и беше чудесно, че я използвахме да се разходим. Следващата неделя  заваля първият сняг и зимата измести есента :(

                                                          *      *      *

Точно година по-късно решихме отново да отидем на това място. Този път обаче смятахме да тръгнем в другата посока от станцията на лифта и да се разходим до върха Hinterrugg (2306m). Определено този маршрут беше доста екстремен и на места прекалено опасен. Налагаше се да се върви по едни камъни, а от двете страни пропасти. На едно място беше дори заледено и дори си помислих, че няма да мога да продължа. Намерих как да премина и продължихме. След преминаването на опасния участък стигнахме до билото от където се откриваше прекрасна гледка.

Лошото беше, че трябваше да се върнем отново по същия път ;) Валери тръгна напред и не поглеждаше встрани. Бързаше да мине и да остави страшното зад себе си. Адреналинът се покачи допълнително заради един мъж, който на два пъти се размина на косъм да се сурне надолу. Аз обаче не бързах. Спирах се да заснема козята пътека и гледките.

Обратно в ресторанта до станцията на лифта си купихме кафе и седнахме на слънце. Беше приятно да седим и просто да си говорим на различни теми и да размишляваме за живота заобиколени от такава красота наоколо.

Това беше един хубав ден на хубаво място в хубава държава каквато е Швейцария :)

Пилатус – 2132m

Я да преброя колко пъти съм ходила на този връх. Има-няма, три пъти. Сигурно някой ще си помисли, че е глупаво да се ходи толкова пъти на едно място при положение, че има стотици други които чакат да бъдат посетени. Признавам си, че има логика в това, но само който е имал щастието веднъж да бъде омагьосан от прекрасната гледка на върха може да ме разбере ;)

И така при все, че съм се качвала три пъти за мен емоцията винаги е била различна по простата причина, че съм ходила през различни сезони и по различни маршрути и начини ;)

Първият път бе в началото на пролетта когато в планината си беше все още истинска зима.

Времето беше ясно и решихме, че е подходящо за планинска разходка.

Връх Пилатус се намира наблизо до Люцерн, затова се отравихме натам.За да се изкачим сменихме два лифта което отне около 40 минути. 

Това обаче е част от емоцията. Докато се изкачвахме правихме снимки и особено ми хареса едно параклисче кацнало на самия ръб на един от склоновете на планината. 

До върха може да се стигне и със зъбчата железница, но все още имаше много сняг и не беше отворена. Както казах случихме на ясно и слънчево време и пред нас се откри невероятна гледка. От едната страна към заснежените зъбери на Алпите а от другата към зелените склонове спускащи се право в езерото на Люцерн. Очите ми не можеха да се налюбуват на цялата тази божествена красота. 

И този път, както на връх Титлис останах много очарована и невероятно впечатлена. Имаше един възрастен мъж облечен в традиционни дрехи който свиреше на странен музикален инструмент представляващ нещо като дълга около 2м. фуния. Вал ми каза, че това е традиционния швейцарски инструмент алпхорн. 

На върха освен слънчево, беше топло и без вятър. Взехме си кафе и седнахме на слънчевите масички където си похапнахме сладко :) Наоколо нахално кръжаха и кацаха ту на парапета до нас, ту направо на масата, черни гарвани. Шегувахме се, че всяко грешно движение от наша страна може да ни коства залъка:) Имаше подредени шезлонги и след като се нахранихме си полегнахме да се препичаме. Замислих се колко е хубаво и спокойно. Само на 50км. от Цюрих, а се намираме на връх в Алпите!

 

Няколко години по-късно имахме гости от България и без да се колебаем включихме в програмата посещение на върха. Беше началото на май и времето отново се оказа благосклонно към нас. Изкачихме се отново с лифтовете. 

В ниското нямаше и следа от сняг, но изглежда на върха зимата е била тежка, защото имаше направена арка с човешки ръст от сняг. 

Любувахме се на гледката, разходихме се наоколо в едни скални тунели с изглед към долината, които предишния път бяхме пропуснали. 

А за финал присъствахме на традиционно фолклорно шоу с швейцарска музика и ефектно развяване на знамето.

Същата година, няколко месеца по-късно в края на август с Грета решихме да отидем отново, но този път се изкачихме със зъбчатото влакче. Изкчването, респективно спускането след това беше доста стръмно. На места наклона беше 41-48 градуса. 

Беше много интересно като изключим неприятната мъгла която на места не успя да се вдигне през целия ден.

На върха беше слънчево, но надолу се виждаше като памук всичко в бяло. За първи път се изкачихме до самия връх, който до сега винаги бяхме заварвали в сняг. 

След разходката се отбихме в ресторанта. Седнахме на слънчевата тераса на горещ шоколад, сандвич и кафе. Забавлявахме се да наблюдаваме две крави, които с голям интерес и любопитство надничаха през прозорците на станцията където се намираше влакчето. Прекарахме отново страхотно на връх Пилатус!

Saas Fee

Pilatus I

Pilatus II

Полезна туристическа информация:

Саас Фее -  официален сайт

Титлис - информация

Пилатус - официален сайт

Други пътеписи за Алпийски върхове: Алпийски върхове (2), Клаусенпас, Матерхорн, Пицол, Швейцарски уикенди част 2,  Регион Юнгфрау и Тунерзе, Rochers de naye