Швейцарски градове по река Рейн

В този пътепис ще стане дума за северния пограничен район на Швейцария, където по течението на река Рейн са разположени красивите градове Щайн ам Райн, Шафхаузен и Базел.

Рейн по принцип извира от Алпите, но по пътя се влива в езерото Бодензе за да излезе отново в другия му край и да продължи дългия си път до Северно море. Именно от Бодензе, от там където реката отново се „ражда” ще започне нашата разходка.

Щайн ам Райн (Stein am Rhein)

Този малък, но неописуемо красив швейцарски град се намира там където свършва езерото Бодензе и започва река Рейн.

Щайн ам Райн от птичи поглед

Първия път когато отидохме беше един хубав есенен следобед през 2005 г. Разходката ни започна от алеята покрай брега която макар, че беше хубава и уредена не се отличаваше с нищо по-особено от алеите на редица други швейцарски градове разположени покрай воден басейн. Щом стигнахме до манастира - Kloster St. Georgen се отклонихме и оставихме реката зад нас за да се потопим в малките улички на стария град. Всичко в това градче беше толкова малко и подредено, че все едно беше макет. Подминахме църквата и се оказахме на един красив площад а около нас какво да видим. Всички къщи изрисувани с прекрасни картини. Все едно се намирахме в галерия на открито. Бяхме наистина прехласнати от цялата обстановка наоколо.

Формата на площада приличаше на фуния, чиято тясна част всъщност беше централната улица, стигаща до другия край на кукленското градче, където се намираше кулата с градската порта.

Навсякъде беше пълно с магазини за сувенири, кафенета и битови ресторанти. И нищо чудно при положение, че тук както имахме възможност по-нататък да се убедим туристи никога не липсваха.

Веднъж омагьосани от Шайн ам Райн нямаше как да не се върнем отново и отново.

Единия път бяхме с дъщеря ми през лятото. Разходихме се покрай брега.

А след това пак по малките улички и на площада. Беше още по-красиво, защото освен картините по фасадите на къщите беше пълно с цветя. Направихме много снимки.

Година по-късно, в началото на месец май имахме гости от България. Времето беше страхотно и едно от местата където ги заведохме беше отново Шайн ам Райн. Показахме им избата към манастира St. Georgen с огромнните бъчви и някакви дървени уреди използвани при производството на виното.

пред входа на манастира

Разбира се минахме по цялата дължина на централната улица. Бяхме голяма компания и разходката отне доста време със спирането за снимки ту пред една фасада, ту пред друга, ту пред чешма, фонтан или нещо друго.

По обяд жегата беше станала голяма. Стана ми забавно като гледах как едно куче утолява жаждата си в една традиционна чешма.

Мина-не мина време и ето, че пак се запътихме към Щайн ам Райн. Поводът беше отново гости от България – дъщеря ми с приятеля си. След обичайната разходка покрай брега, седнахме да пием кафе на едно от многото крайбрежни заведения. А от там продължихме към манастира и вътрешността на стария град.

Оказа се, че има някакъв празник (нещо типично за швейцарските уикенди) и улицата, където течеше купонът беше цялата украсена с гирлянди от швейцарски флагчета.

Въпреки, че сме били там няколко пъти нямаше как да остана безразлична към красивите къщи с нарисувани фасади.

И разбира се черешката на тортата отново бе централната улица и площадчето на нея. А най-хубавото беше, че този път нямаше нито една сграда облицована със скеле и платнище за реновиране. Всичко блестеше и показваше цялата си прелест :)

Райнфал (Rheinfall)

Продължавайки по течението на р. Рейн стигаме до една от основните забележителности в района - Rheinfall, или иначе казано водопада на Рейн. Това е най-големия водопад в Европа, широк 150 метра и висок повече от 20 метра. Според сезона и пълноводието на реката водопадът понякога изглежда още по-голям а бушуващите води още по-страшни.

Истински късмет за водопада е, че се намира в толкова развита страна и е превърнат в невероятна атракция. Наоколо има няколко замъка, единият от които, замъка Лауфен е на самия връх на хълма. Спускайки се надолу виждаш водопада първо от горе а накрая стигаш до долу при разбиващите се с трясък води.

Разбира се има всякакви атракции за децата, заведения и хотели. А тези които желаят могат да се качат на корабче, което ги отвежда до самия водопад и там ги оставя до една скала, която разделя водопада на две и по която може да се изкачат до върха. Не съм се качвала там, но сигурно изживяването е невероятно.

Шафхаузен (Schaffhausen)

В съседство на водопада се намира кантоналния град Шафхаузен. Разположен почти като анклав, заобиколен от три страни от Германия, това е единствения швейцарски град дал жертви по време на Втората Световна война. На 1 април 1944 г. по погрешка американски самолет бомбардира града следствие на което загиват 100 души.

Дълго време бяхме пренебрегвали този град, докато накрая през един студен ноемврийски ден не ни свърташе в къщи и решихме да се разходим до Шафхаузен.

Една от основните забележителности беше замъкът Мунот от XVI век. Направен по проект на прочутия художник Албрехт Дюрер, замъкът бе разположен на височина над града, заобиколен от лозя. Той се счита за емблема на града и се откроява и вижда отдалеч. Изкачихме се до него за да го разгледаме.

От едната страна имаше голям ров а в него цяло стадо елени и сърни бягаха на воля. През тесен каменен вход влязохме в нещо като пещера и от там по извита алея, умишлено направена вместо стълби за да могат да се изкачват конници, стигнахме до кръглата площадка на замъка, която днес се използва за различни културни мероприятия. От там се откриваше гледка към целия град.

Щом слязохме обратно в града, разходката ни продължи в историческия център. Първо попаднахме в един манастир с огромни камбани.

Бяхме приятно изненадани от града и се убедихме, че без основание сме пренебрегвали дълго време Шафхаузен. Той изглеждаше впечатляващо а надписите по къщите показваха, че голяма част от тях са на повече от 300-400 години. За фасадите им какво да кажа, сякаш се надпреварваха да впечатлят минувачите с хубави фрески, еркери, орнаменти и каквото още се сетите свързано с постиженията на средновековната и ренесансова архитектура.

Градът беше много красив дори и в мрачния ноемврийски ден.

Базел

Все така по течението на Рейн в североизточния край на Швейцария и до самата граница с Германия и Франция се намира друг популярен и голям швейцарски град – Базел. Прочут като едно от най-големите пристанища на Рейн и като център на химическата и фармацевтична промишленост, Базел също има красив исторически център, стига човек да го открие лесно;)

Шегата настрана, но единствено тук се почуствахме като изгубени. Не разбрахме защо се получи така, но слава богу в крайна сметка стигнахме целта.

Веднъж минали през портата на градската кула всичко си дойде на място.

Разходихме се из центъра.

Не пропуснахме да се отбием и до катедралата Basler Münster разположена почти на брега до река Рейн. Построена в романски и готически стил от червен пясъчник, тя бе много впечатляваща и не напразно е един от символите на града.