Швейцария както всички други централни и западно-европейски държави не прави изключение що се касае до средновековните замъци. Може да се каже, че всяко градче си има замък или поне руини от такъв.
Много от тях са съхранени перфектно и са превърнати в туристическа дестинация. Други и до днес са частна собственост и са затворени за посетители. Трети се използват като място за тържествени събития, концерти, изискани партита и други мероприятия.
Повечето от замъците които аз съм посетила (Шионския, Груиер, замъците в Шафхаузен, Нион, Нюшател, Муртен, Раперсвил и др.) са описани в пътеписите за съответните градове където се намират, но тук ще стане дума за три замъка, които останаха извън разказите за швейцарските градове.
Първият от тях е един от най-атрактивните в района около Цюрих и се казва Ленцбург
Ленцбург
Първия път когато отидохме в замъка Ленцбург беше в началото на пролетта. Тук ще спестя историята му, която може да се прочете в официалния сайт а също и на български в този сайт. Както и повечето други замъци отворени за посетители и тук имаше обособени редица зали проследяващи различните исторически периоди на неговото съществуване. Освен това обаче тук се намираше и музея на кантон Ааргау с множество старинни предмети, излжба на сребро, красиви сервизи и други предмети на изкуството. За децата пък имаше обособена стая с различни забавления и средновековни костюми и атрибути за преобличане.
Но не само вътрешността на замъка беше интересна. Приятна беше и разходката в обособената градина от където се откриваше гледка към град Ленцбург в долината.
Втория път отидохме с децата и тогава освен обиколката в замъка спряхме в стаята с костюмите където се превъплатихме в различни образи и се позабавлявахме.
Бургдорф
Беше един мрачен априлски ден когато се отправихме към замъка Бургдорф в района на швейцарската столица Берн. Експозицията включваше много и различни рицарски доспехи, пики и други оръжия. Дали заради лошото време или заради нещо друго, не останах много впечатлена от него, но все пак имаше какво да се види.
Кибург
Зимата за мен е най-скучния сезон. Ние не си падаме по зимните спортове, може би основно заради това, че не харесваме студа и затова когато се случи да има слънчев, хубав ден не пропускаме да отидем някъде дори и за няколко часа. И така в един страхотен ден през януари решихме да отидем до замъка Кибург. Избрхме го защото се намира само на около 20-тина километра от там където живеем.
Историята му датира от цяло хилядолетие, но за нея може да се прочете тук. Разходката в градината около него беше приятна. Самия замък както почти всички е построен на височина за по-голяма сигурност и предлагаше хубава гледка във всички посоки. Експозицията изложена за посетители не беше много богата, но все пак останахме доволни от избора си – хем наблизо, хем интересно;)
В двете части на пътеписа за швейцарските уикенди ще разкажа за това как и къде швейцарците обичат да прекарват почивните си дни с уговорката, че ще спомена само няколко от стотиците места за почивка, отмора и забавление:).
По принцип швейцарците са хора които използват пълноценно свободното си време за своите хобита и интереси, а държавата се е погрижила да осигури условия за всякакви интереси и за всички възрастови групи.
И така в тази първа част ще разкажа за Аарешлухт, водопада Райхенбах, Tierpark Goldau, и ексцентричният BrunoWeberpark
Аарешлухт (Aareschlucht)
Аарешлухт е дефиле с дължина 1.4 км и дълбочина (или височина) която достига на места 200 м. Намира се до градчето Майринген в Берн Оберланд наблизо до езерото Бриенц. Живописната местност заобиколена отвсякъде от планинските върхове предлага едно интересно преживяване.
В рамките на този близо километър и половина са изградени пътека и тунели, които буквално преминават над бушуващите води на реката в тесния процеп на ждрелото. Интересното е, че тази идея е осъществена още в далечната 1888г, когато Швейцария все още не е била богата държава, което доказва, че не всичко опира до пари.
Разходката в клисурата наистина беше вълнуваща. Чувствахме се толкова малки и нищожни сред образуванията на природата датиращи милиони години назад във времето. На места си беше направо страшно. Изградената пътека се виеше над побелялата от варовика буйна река а скалите сякаш ни притискаха от двете страни.
Имаше хора дошли с кучетата си и те бяха много забавни. Някои от тях изпитваха такава паника, че спираха и не искаха да продължат. Там където беше прекалено тясно или невъзможно да се изгради пътека имаше тунели прокопани в скалите с отвори като тераси. Най-тясната част на ждрелото беше от страната на Майринген. Постепенно вървейки към другия вход откъм селцето Innertkirchen ждрелото се раширяваше и даваше възможност на слънчевите лъчи да проникват докато накрая се откри красива гледка към долината и планинските върхове насреща.
Постъпихме правилно като дойдохме по-рано, защото когато приключвахме с разглеждането на дефилето потока от хора започна да се увеличава и разминаването по тясната пътека стана по-трудно. Запленени от величието на природата не усетихме как сме изминали разстоянието от километър и половина. Изкачихме се до другия вход, което в нашия случай беше изход и седнахме на слъневата площадка пред ресторнтчето да обмислим връщането обратно до колата. Имахме избор между три варианта. Първият, който веднага отхвърлихме беше отново през ждрелото. При мисълта за нарастващия брой туристи обаче това щеше да е досадно изживяване. Втория вариант беше с влакче до Майринген, а третия беше по пътека през планината. Времето беше слънчево и много приятно и затова избрахме третия вариант. И наистина се оказа добър избор. За има-няма 40 минути през горички, полянки, покрай една кокетна хижа скътана между склоновете стигнахме до паркинга с колата.
Но с това съботната ни разходка не приключи. Отправихме се на километър-два към другата набелязана цел – Райхенбахфал.
Самият водопад се състоеше от няколко части с обща височина 250 м. Изкачихме се до една площадка със зъбчато влакче.
От там се откриваше невероятна панорама към долината и планините в едната посока и към спускащите се с огромна сила води на водопада от другата страна.
Тръгнахме да се изкачваме нагоре към началото на водопада. На места имаше панорамни площадки които позволяваха да се види водопада от различна височина. На една такава площадка, малко преди самия връх Вал остана да ме изчака, защото той има страх от височини а на върха имаше малко мостче над самия водопад което изглеждаше страшно надвесено над бездната.
Аз се изкачих до това мостче понаправих няколко снимки и тръгнахме обратно надолу.
Беше ни направило впечатление, че навсякъде из Майринген и най-вече около влакчето към водопада имаше табели с лика на Шерлок Холмс и дори паметник. Тогава не знаех причината за това, но когато се прибрахме прочетох в интернет, "че на малко дървено мостче има бяла звезда, отбелязваща мястото, където Шерлок Холмс и проф. Мориарти се вкопчват един в друг, преди да паднат във „водния котел” под тях, описано от Конан Дойл в „Последен случай” - цитатът е от българския сайт Patuvane info.
Швейцарците разбира се, са превърнали и това в реклама и по традиция всяка година на 4 май тук се отбелязва смъртта на Шерлок Холмс.
Съжалих, че не съм проучила въпроса по-рано. Може би на същото мостче където бях е била тази бяла звезда, но дори и да съм я видяла не съм й обърнала внимание.
Но както и да е, важното е, че и този път района около Интерлакен ме очарова, както с ждрелото Аарешлухт, така и с приятната разходка до водопада Райхенбах!
Съвсем различно като преживяване, но също интересно и приятно беше посещението ни в природния и животински парк в Голдау. Разположен в горите между езерата на Цуг и Люцерн, паркът предлагаше много атракции за малки и големи. Имаше детски площадки, места за отмора, езерца с различни видове пернати обитатели, мечки и всякакви други горски обитатели.
Всичко беше подредено и представено перфектно. За разлика от обикновените зоопаркове тук алеите бяха по-скоро горски пътеки по които хората трябваше да се изкачват и спускат подобно на животинските обитатели. Най-хубавото в парка беше това, че повечето животни от типа на сърни и други подобни се разхождаха на воля заедно с посетителите. Нещо повече навсякъде из парка имаше машини от където можеш да купиш специално направена храна и да храниш животните. Те бяха свикнали с това и не само, че не бягаха от хората а дори напротив. Хрумването ми хареса. Хем си плащаш за вход, хем изхранваш сам животните;) Но шегата настрана, емоцията от това благородните сърнички да се хранят от ръката ти беше най-интригуващото в парка.
На излизане се спряхме пред клетката на мечките където за наш късмет имаше две малки мечета. Както всички мечета и те бяха много забавни и изнесоха истинско представление пред скупчилите се хора.
Изкарахме един чудесен неделен следобед сред природата и животните!
Беше през зимата, когато ровейки из интернет в
търсене на едни много интересни еко къщи, приличащи малко на тези от филмчето
за Телетабис попаднах на снимки от този странен парк. Оказа се, че той е съвсем
наблизо до нас, а никога не бях чувала за него. Реших, че щом се затопли
времето обезателно трябва да го посетим. И ето, че през един майски уикенд
дойде време да отидем.
BrunoWeberpark носи името на основателя
си, ексцентричния творец, който решава да направи този парк представляващ
симбиоза на изкуството и природата. И така зародилата се идея става реалност в
началото на шейсетте години на двадесети век (1963г.), като в момента той е
най-големия съвременен подобен парк разположен на 20 000кв.м.
Още от входа сякаш пристъпихме в един друг приказен
свят пълен с всякакви странни склуптури във формата на дракони и други странни
същества.
Няма да излъжа ако кажа, че на мен този парк много ми приличаше на
прословутия парк „Гюел” и бях приятно изненадана, че само на 20-ина километра от
къщи разполагаме с такъв кът за отдих.
Обиколката започнахме от огромните дракони и езерото
покрай което те се намираха.
След това продължихме през гората, където на всяка
крачка изникваше някаква странна склуптура.
Минахме покрай змийското езеро за
да стигнем до “черешката на тортата” - къщата под форма на странна кула, където
е живял самият склуптор и където дневната подръжаваше на стила на целия парк.
Може да се каже, че изглеждаше малко дяволско цялото
място с всички тези странни идеи и склуптори, но със сигурност беше много
оригинално и интересно.
Разходката ни обаче не приключваше само с парка.
Както вече казах първоначално аз бях влязла в интернет да търся едни еко къщи, които случайно или пък не се намираха също в този район.
Само на 100-200 метра разстояние стигнахме до
въпросните къщи, които представляваха цяло каре разположено на един хълм
потънал в цветя, зеленина и абсолютна тишина.
Самите къщи се наричат "Earth house" а техен архитект е PeterVetsch. Основната залегнала идея е екологичното
съзнание, екологичната и прогресивна архитектура. Те се открояват поради
близостта си с природата. Концепцията е да се използват околноститекато предимство или иначе казано околностите
не са адаптирани към сградата, а обратното, къщата е оформена с цел запазване
на природната среда.
Не знам дали наистина бяха толкова еко, колкото ги
описват, но със сигурност бяха нещо различно и много оригинално.
