Таминашлухт, разходката от Старите бани до Бад Рагац и градчето Бад Рагац

Бад Рагац е разположен в подножието на Алпите в долината на река Рейн. Има дълга традиция като спа курорт. И днес той е балнеоложки център с луксозни хотели, минерални бани и голф игрища. Топлата 37°С лечебна вода извира от вътрешността на планината и преминава през дълбокия пролом Тамина.

Всичко започва през 1240 г., когато двама ловци случайно открили горещ извор. Монасите от намиращия се наблизо Бенедиктински манастир установили, че водата има лечебни свойства. Тази мълва станала известна и поклонниците, отправили се към абатството в Pfäfers отивали да се изкъпят в термалните води. Затова монасите построили там лечебни бани (Altes Bad Pfäfers). През 1535 г. лекарят и философ Парацелз изследвал и потвърдил свойствата на лековитата вода и станал първият лекар в Bad Pfäfers.

Години по-късно през 1840 г. един съобразителен швейцарец инсталирал в стръмната гориста местност тръби и отвел лековитата вода на 4 км. в близкото селище Бад Рагац. Така се създава най-старият швейцарски термален курорт Бад Рагац.

В този пътепис ще стане дума точно за тези красиви места – Старите бани и ждрелото Тамина с горещия извор, запленяващият път покрай отвесните скали и реката Тамина до Бад Рагац и разбира се за самия Бад Рагац.

Таминашлухт (Taminaschluht)

Таминашлухт се намира съвсем наблизо до Валенс. Ако си представим, че селото е като кацнало на една слънчева тераса, под него в ниското се намира Таминашлухт или иначе казано ждрелото Тамина.

Две пътеки от Валенс водят към него. Едната тръгва точно от входа на нашия блок, а другата на стотина метра срещу блока :) Първия път когато тръгнахме натам все още не беше започнал сезона и не беше отворено за посещения. Поехме по пътеката до блока, но скоро се убедихме, че тя е много стръмна и се върнахме обратно. Решихме да тръгнем по другата, която се оказа доста по-широка и полегата, но въпреки това имаше табела, че е затворена. Слязохме до някъде, колкото да се разходим и да събера шишарки за декорация.

Вторият опит също се оказа неуспешен. Имахме гости уж за обяд, само че типично по нашенски обядът се проточи доста и когато тръгнахме към ждрелото беше твърде късно за да го хванем отворено за посетители. Поразходихме се пак по пътеката, но без да слизаме чак до реката.

Най-накрая след тези два неуспешни опита, в една хубава лятна събота се запътихме към Таминашлухт. Спуснахме се по полегатата пътека. Гората се беше раззеленила и ухаеше на свежо. За по-малко от 30 мин. стигнахме до старите бани (Altes Bad Pfäfers), където днес има параклис, два музея, мемориал на Парацелз и ресторант.

Седнахме да пием по едно кафе на сянка за да се предпазим от жегата. В това време се появи една голяма група която идваше откъм входа на ждрелото. Всички бяха навлечени в якета по които имаше следи от вода. Спогледахме се и леко се притеснихме, защото ние бяхме тръгнали облечени лятно. Малко по-късно се отправихме към входа. Още с първите крачки жегата се смени с невероятен студ. Не закъсняха и капчуците които на места бяха като проливен дъжд. Самото ждрело беше наистина величествено. На много места почти не се виждаше слънчевата светлина, а скалите се издигаха високо, високо нагоре.

В края на ждрелото по един много влажен тунел стигнахме до топлия минерален извор.

Излизайки обратно на слънце ни обля горещата вълна. За разнообразие решихме да се изкачим обратно до Валенс по другата пътека. Нямахме идея колко може да е стръмна тя. Бяхме видели само началото й, но се надявахме че не цялата е така. В началото изкачването беше умерено стръмно. Бяхме се изкачили доста когато се озовахме на място за пикник с огнище, масичка, пейки и разбира се чешма. Седнахме да си починем. Аз обаче не обичам да се застоявам дълго. Бързо се изморявам, но и бързо си почивам. Вал обратно на мен, може да се изкачва по-дълго, но пък като седне забравя да стане.

Нямахме идея какво ни чака напред, но скоро разбрахме. На моменти наклона беше толкова стръмен, че се хващах за корени и треви за да не се сурна обратно надолу :) Изминавах 10-20 метра и сядах за минута. Беше много трудно. Помислих си за площадката за пикник и как човек би могъл да слезе до нея с багаж и храна без да падне. И докато си мислех това, се появи един мъж, който ме опроверга. Той сякаш изскочи изневиделица и се спускаше толкова бързо и уверено, че аз го гледах и не можех да повярвам на очите си :-O 

Кретайки нагоре всеки с различна скорост, с Вал се разделихме. Аз спирах по-често но за кратко а той на по-големи интервали. Най-накрая стигнахме до участъка, който ни беше вече познат от първото спускане. Спрях се да направя снимки към откриващата се панорама и продължавайки нагоре се натъкнах на Вал, който изгубил всички сили беше легнал на тревата на самата пътека.

Стана ми много смешно. Без да спирам продължих нагоре. Знаех, че остава съвсем малко. Запъхтяна, най-накрая се добрах до края на пътеката пред самия вход на блока, където седнах да изчакам Вал. Бяхме доста изморени и, с последни сили се освежихме и седнахме да пием кафе на терасата съзерцавайки красивата гледка.

Пролома Тамина (от Старите бани до Бад Рагац)

Този маршрут си го бях набелязала отдавна. За него обаче изчаквах да стане топло, защото предполагах, че ще ми се наложи да вървя покрай студената река и високите скали и асоциацията, която свързвах с това беше за едно усойно място.

Такъв хубав топъл и слънчев ден се отвори в началото на юли. Няколко дни по-късно предстоеше да пътувам за БГ и въпреки, че ми предстоеше почивка и море, планината и Валенс винаги ми липсваха. Затова сега исках да си взема дозата от алпийските красоти :)

Към обед, когато слънцето е най-високо и най-силно, поех по пътеката към Taminaschluht. Тази част от маршрута ми беше позната. Слязох до Altes Bad Pfäfers, където реших да изпия едно кафе преди да продължа.

След кратката кафе пауза, отпочинала и заредена тръгнах покрай реката в посока Бад Рагац. Останах много приятно изненадана, че пътят беше огрян от слънцето и почти нямаше усойни и мрачни места. Природата беше запленяваща. Пътят криволичеше заедно с реката, а скалите се извисяваха висоооко, високо нагоре.

Някъде посредата на пътя стигнах до автобусната спирка, където имаше място за почивка и пикник. Седнах да си хапна от сандвичите, които си носех и продължих напред черпейки с всички сетива енергията с която ме зареждаше природата.

Покрай мен мина пощенския автобус, след това и файтон с коне. Пейзажът се сменяше непрекъснато. Ту стръмни скали, ту обрасли в зеленина и дървета места и множество водопади и естакади.

Не усетих как изминах тези 4-5 км., но изведнъж пред мен се появиха първите къщи на Бад Рагац и след минути бях на централния площад.

Стигнах точно навреме за автобуса към Валенс. Докато пътувах нагоре се наслаждавах на панорамата, но си мислех, че разходката не ми беше достатъчна, искаше ми се да е по-дълга ;)

Бад Рагац

Беше слънчева априлска събота. Пролетта се опитваше да надделее над зимата. Както обикновено в такива хубави почивни дни си бяхме в апартамента във Валенс. Налагаше се да слезем до Бад Рагац за да купим някои неща и решихме, че ще използваме слизането до там за да се разходим в градчето.

Както написах в началото, неговата история като курорт датира от много години и това определено беше оставило отпечатък на облика му. Най-големите хотели бяха помпозни и в старинен тежкарски стил ;)

Алеите бяха перфектно оформени, но цветята тепърва се опитваха да разцъфнат.

В центъра имаше по-малки хотелчета и симпатични площадчета с кафенета и ресторанти, готови да приемат посетители.

Така в общи линии изглеждат най-близките околности на Валенс, малкото селце в което с моя любим мъж се надяваме да остареем заедно ;)

Повече информация за региона ще намерите тук