Arosa

Беше един четвъртък в края на февруари. Грета ми направи изненадваща и напълно неочаквана визита за рожденния си ден. Конспирацията е била пълна. Знаели са и майка ми и Валери, но са успели да запазят тайната. И така след първоначалното изумление трябваше набързо да решим къде и как ще прекараме тези няколко дена заедно.

В петък надвечер се натоварихме в колата и хванахме пътя за Валенс. Там зима почти нямаше тази година. Друг път снегът като натрупа от ноември стои чак до март. А тази година сняг не видяхме.

Събота се очертаваше да бъде хубаво времето. Аз от известно време имах в главата си идеята да отидем в Arosa. Не за друго, а да видя как изглежда. В този регион другите по-известни курорти, Davos и St. Moritz ги бях виждала.

И така без много да се чудим към 10ч. сутринта се качихме в колата и потеглихме. До Chur имахме десетина километра, а от там хванахме отбивката към Arosa. 25 километра стръмен планински и доста натоварен път. Като знам Вал как никак не харесва такива завои направо ми дожаля за него :( Скоро пейзажът започна да се променя и снегът ставаше все повече и повече. Разбира се пътят беше изчистен до асфалт, но отстрани преспите бяха огромни.

Малко преди да стигнем Arosa видяхме един човек отбил в страни от пътя да сваля веригите на колата си. Докато се чудим за какво всъщност са му били тези вериги стигнахме курортното градче и всичко ни се изясни. Още с влизането в Arosa асфалтът почти изчезна. Беше поизчистен малко главният път, но навсякъде другаде, всичко, само сняг. Ще си кажете как може такова безобразие, скъп и известен курорт пък да не си направят труда да изчистят тротоарите и улиците. И аз така си казах в първия момент, но после разбрах, че това си е напълно умишлено ;) Първо, защото придвижването ставаше основно със ски или шейни и второ, защото снегът на тази височина беше толкова много, че на практика в по-тесните улички се разчистваше дотолкова, доколкото да може да се стигне до входа на хотела, къщата или гаража. Докато пътувахме насам бяхме възмутени с колко много коли се разминахме, които имаха снежни калпаци по 30-40 см. върху покривите си, нещо абсолютно недопустимо. Тук в Arosa обаче видяхме коли, които бяха почти изцяло затрупани в снега и това донякъде обясняваше снежните калпаци.

Подминахме центъра и продължихме още малко нагоре. Трябваше да стигнем до лифта при Inner-Arosa на 1820м. височина. Там пътят си беше бял и снежен. Красиво, но и опасно :-S

Карта на целия регион Arosa & Lenzerheide

Карта на Inner-Arosa

Паркирахме в препълнения закрит паркинг и излизайки се озовахме точно на билетните каси на лифтовете. Тук е мястото да дам малко повече разяснения за курорта и за всичко, което той предлага.

На височина 1800 м. в красивата долина Schanfigg в кантон Graubünden, защитен от силни втрове, се намира курортът Arosa. До него може да се стигне с влак от Chur или с кола по път с близо 365 завоя и няколко тунела. Аrosa заедно с Lenzerheide са най-голямата ски зона в Graubünden. В този слънчев снежен рай има 225 км. разнообразни писти и 42 лифта @-) Освен това курортът предлага маршрути за спускане с шейни, за ски-бягане и други зимни атракции и съоръжения. А тези които не са любители на зимните спортове могат да се разходят по някоя от множеството пътеки между бели гори и замръзнали езера или да се отпуснат в уютните планински ресторанти.

През топлите месеци маршрутите за разходки обхващат около 200 км., а най-предпочитани са тези около езерата Obersee,  Untersee, Schwarzsee или Heidsee. За любителите на планинското колоездене има повече от 50км. пътеки с различна трудност. При хубаво време може да се отиде на плаж на езерото Untersee и дори водата да е студена може да се поплува в изградения басейн, който се затопля със соларни панели или да се поиграе тенис на маса. Деца и възрастни могат да се забавляват с тротинетки или да изпробват уменията си за катерене и баланс в парка Seilpark. Разбира се като всеки уважаващ себе си курорт и тук не липсват голф игрище разположено на 1850м. височина, както и уелнес и спа услуги и процедури. Една от най-впечатляващите атракции през лятото е водното шоу на Obersee. Осветени в различни цветове фонтани танцуват на фона на музика няколко пъти седмично за радост на гостите на Arosa.

И без значение дали през зимата, за да се спусне със ски или през лятото, за да се наслади на красиви алпийски гледки, човек винаги може да се качи на някой лифт и да стигне до върховете Rothorn на 2865м., Weisshorn 2653, Hörnli 2511 и други на височина над 2000м.

Толкова за курорта ;) Трябваше да решим накъде да поемем.

Разгледахме схемата с пистите. Интерактивни карти на курорта може да видите тук и тук

Времето беше доста променливо и ту имаше слънце, ту беше облачно. Аз определено, след последното спускане с шейни на Керенцерберг имах страх и нямах никакво желание, нито намерение да се качвам на шейна, особено ако е от тези дървените, без кормило. Затова решихме да си вземем двупосочни билети за лифта до Tschuggen (Gondola lift Kulm), а там горе щяхме да се разходим. Oт билетния център до кабинковия лифт имаше стотина метра изкачване по малко баирче. И докато се изкачвахме Грета забеляза, че встрани от нас, зад преспите има нещо като ходещи пътечки за по-лесно и бързо стигане до лифта.

Щом слязохме на станцията Tschuggen се оказахме на практика посредата на нищото :|

Пред нас се откри едно огромно пространство с много писти, влекове, лифтове и какво ли още не във всички посоки и до където стига погледът. От всякъде хвърчаха скиори, шейни. Беше нещо страшно и в буквалния и в преносния смисъл. Трябваше ни малко време да се окопитим и да влезем в час :-?

 

Малко по-надолу се виждаше Tschuggendörfli и ресторанта Tschuggenhütte, където освен ресторант и шезлонги за отмора се предлагаха и шейни под наем. Оказа се, че на станцията където бяхме слезли нямаше къде да се разходим и трябваше да решим дали искаме да слизаме пеша надолу.

Имаше табели за шейните, за пешеходците, за скироите и единственият проблем беше, че на места тези маршрути се пресичаха. Докато умуваме какво точно да предприемем Вал тръгна смело и бързо надолу към ресторанта и шейните. После призна, че това е бил единственият сигурен начин да го последваме, защото веднъж слязъл до там в никакъв случай не би се върнал обратно ;) На мен баира (пистата) ми се виждаше ужасно стръмен, но щом тръгнах стъпвайки внимателно, се уверих, че не е толкова страшно, само дето накрая трябваше да се пресече цялата писта по широчина, а отгоре идваха засилени скиори :-O Аз много се страхувах и се оглеждах като луда, а насреща ми една възрастна дама, бавно и невъзмутимо с раничка и две щеки в ръцете си вървеше сякаш не пресича писта с откачени скиори, а кръстовище на зелен светофар :))

Както и да е. Най-накрая и аз се замъкнах до т.нар. Tschuggendörfli, където все едно имаше митинг. Стотици хора бяха спрели за кратка почивка преди да продължат със ските. Яйце да пуснеш няма къде да падне. Масите пълни с прегладнели скиори, шезлонгите също бяха заети. Слънцето беше пробило облаците и хората рекласираха наслаждавайки се на лъчите му. Навсякъде бяха пръснати шейни и ски. Изобщо лудница.

Надалеч в ниското се вижаше Arosa заобиколена от снежни върхове и множество писти. Продължихме надолу с приповдигнато настроение.

Грета както обикновено не спираше да се търкаля в дълбокия сняг. Можеше да си го позволи, защото тя единствена беше с екипировка за планина. Започна се едно целене със снежни топки, бягане, падане...с една дума fun :)

Така без да се усетим подминахме поредния лифт Carmenna и стигнахме до църквичката, цялата затрупана в сняг, като коледна картичка.

Малко по-надолу трябваше за пореден път да се пресече пистата. Дали защото много се страхувах и предизвиках съдбата, но се разминах на косъм с един скиор :-S. Имаше завой и нито аз видях него, нито той мен. Спускаше се като бесен и изскочи изневиделица. За малко щеше да ме помете ~X(

Слава богу вече бяхме стигнали до първите къщи. Поглеждайки назад църквичката изглеждаше красиво кацнала над градчето.

След още малко разходка покрай планински шалета и хотели затрупани в снега, стигнахме обратно до паркинга.

Докато се спускахме навръщане по криволичещия път към Chur, Вал започна да се шегува, че сме били в планината да се спускаме не с шейни, а с колата ;)

В късния следобед се прибрахме във Валенс. За съжаление бяхме изпуснали традиционния карнавал, който дефилираше точно под балкона на нашия апартамент. Но както се казва нямаше възможност да си намажем филиите от двете страни. Трябваше да избираме между карнавала и разходката до Arosa. И бих казала, че не съжаляваме. Arosa определено ни хареса и прекарахме един чудесен ден B-)