Швейцария - магия или реалност: 2015

Малко след като се бяхме прибрали от лятната отпуска пуснаха изгодни дневни карти за цяла Швейцария. Лятото тази година беше необичайно горещо, а прогнозата за уикенда в последните дни на август показваше, че предстоят отново големи жеги. Без да уговарям много Вал го убедих да си купим две карти и да отидем на разходка. Идеята ми беше да се качим до върха Риги (през лятото не съм била на него), след това да се спуснем с влакчето до Vitznau и от там с корабче да се разходим по езерото Vierwaldstättersee до Flüelen.

Съображенията ми бяха следните. Първо, дневните карти обхващаха корабчетата по езерото и влакчетата до самия връх Риги. По този начин щяхме да използваме максимално дневните карти тъй като на повечето места се доплаща за тези екстри. И второ, очакваха се жеги над 30 градуса и прецених, че на върха ще е по-хладно, а после по езерото ще подухва приятно. С две думи всичко беше премислено добре ;)

Споделих идеята с други наши познати и в събота вечер се обадиха Анатоли и Биляна, че и те ще се присъединят. И така в неделя сутринта се срещнахме във влака и продължихме към Arth-Goldau.

Успяхме да заемем хубави места в зъбчатото влакче и малко след това то потегли нагоре към върха. Слънцето вече препичаше, небето синееше и беше едно ясно, перфектно за разходка време.

На последната спирка, под върха беше пълно с хора. Точно бяхме тръгнали нагоре по пътеката към телевизионната кула чухме бученето на хеликоптер, който бързо приближаваше. Беше хеликоптер на спасителната служба. Кацна на поляната точно до терасата на ресторанта към хотела Риги Кулм. Буквално за минути качиха някого в носилка, после в хеликоптера и отлетяха за Люцерн. Изглежда на някого жегата му е дошла в повече, особено ако е решил да катери планината.

На самия връх гледката беше невероятна. На североизток се виждаше езерото на град Цуг, на запад и юг прословутото езеро Vierwaldstättersee и множество планински върхове, в далечината се виждаше дори езерото Lauerzersee в подножието на върховете Kleiner и Grosser Mythen до град Швиц.

Настроението беше приповдигнато и без да бързаме се разходихме, дори се качихме на телевизионната кула. Правихме много снимки и се наслаждавахме на прекрасния летен ден.

Докато чакаме влакчето седнахме да пием по кафе, а след това продължихме в посока Vitznau на брега на езерото. Отново успяхме да заемем хубави места от страната където се откриваше хубава панорама към езерото. Изобщо имахме голям късмет с влакчетата, особено в такъв хубав ден пълен с безброй туристи.

Във Vitznau имахме време да хапнем по един сандвич, да направим няколко снимки и да нахраним врабчетата докато дойде корабчето :)

В общи линии с корабчето следвахме маршрута, който се рекламира като пътя на Вилхелм Тел, легендарния швейцарски герой. Акостирахме на малки кейчета в кокетни градчета. Хора слизаха и се качваха, всеки избрал различен маршрут от стотиците които предлагаше районът.

Колкото повече напредвахме към крайната си спирка Flüelen, толкова по-красиво и живописно ставаше. Минахме отново покрай Treib, Brunnen и Rütli където бяхме идвали преди година (пътеписът е тук).

И продължихме все по-навътре през езерото към високите планински върхове. Водата блестеше на слънцето. Покрай корабчето минаваха скоростни лодки и платноходки които спокойно се поклащаха във водата. Природата и хората излъчваха една позитивна енергия. Всичко беше изпълнено с нея :)

Малко преди Flüelen беше спирката Tellsplatte, а на метри от нея се намираше известният от множество снимки и картички параклис Tellskapelle. Една от основните причини да избера този маршрут беше точно този параклис, който много исках да видя. За съжаление корабчето беше пълно и не можах да го видя и снимам от първа линия, но сигурно ще се върна отново ;)

Малко по-късно акостирахме във Flüelen. Разходката ни приключваше тук, в поредното кокетно градче. Разделихме се с Анатоли, Биляна и дъщеричката им Мария. Те имаха удобен влак и се качиха. Ние имахме още време докато хванем нашия и затова отидохме да пием кафе в ресторанта на брега на езерото.