Не знам как, но един уикенд в края на април Вал се нави да отидем да изкачим прохода Клаусенпас. Сега вече не бих дори го питала дали иска да покоряваме друг проход след като знам каква сила на волята му е била нужна. Но да не се отклонявам.
Първата спирка в подножието на планината беше в кантоналния град Гларус.
Помотахме се малко и продължихме към Клаусенпас. Прохода прекосява Алпите и слиза от другата страна до градчето Алтдорф а от там през Люцерн към Цюрих щяхме да завършим обиколката.
След Гларус започваше изкачването. Пътят се виеше като спагети нагоре. На едно разширение имаше паркинг с хижа и ресторант. Спряхме защото гледката която се откриваше беше направо спираща дъха.
От там продължихме все нагоре. Аз видях на няколко места табели, че проходът е затворен, но от друга страна идваха коли срещу нас и не обърнах внимание.
Колкото повече се изкачвахме обаче толкова повече пролетния пейзаж започна да се променя в зимен. Пътят беше почистен, но изринатият сняг образуваше буквално стена покрай която се движихме. Въпреки това продължавахме убедително нагоре. Стигнахме до едно селце и на няма и километър след него изведнъж се озовахме пред бариера и сняг. Път нагоре нямаше. Само сняг...много сняг. Чудихме се да се смеем ли да плачем ли. За да не сме капо се разходихме малко в селото и хайде обратно надолу.
Клаусенпас втори опит;)
Идеята обаче не беше забравена и няколко месеца по късно потеглихме отново към прохода през Алпите, който не успяхме да довършим през пролетта. Макар и да беше през лятото решихме за разнообразие да минем по другия път през Люцерн, и Алтдорф. Помислихме, че ако нещо пак стане гаф ще е добре да сме видяли прохода и от другата страна;)
Пътьом спряхме за малко в градчето Алтдорф, едно хубаво малко планинско градче, което обаче има историческа стойност за независимостта и основаването на Швейцария и най-вече заради легендарната личност на Вилхелм Тел (повече за него може да се прочете тук).
Разходихме се, направихме снимки в градчето и пред паметника на Вилхелм Тел, седнахме да пием по кафе а децата по един сок и от там се заизкачвахме през прохода Клаусенпас.
На места шосето беше много тясно а отстрани имаше огромни пропасти. Останалите по пътя бяха предимно с мотори, които видимо се наслаждаваха на адреналина от екстремните завои.
На самия връх Клаус (1950м.) спряхме да си понаправим отново малко снимки. Беше доста студено и имаше останки от сняг.
След това отново по криволичещия път започнахме да се спускаме. Гледката беше неописуемо красива и величествена.
Аз знам, че Вал има страх от височини и изтръпвах всеки момент когато се изпречи някоя бездна, а децата с присъщата липса на усет силно впечатлени от пропастите коментираха на висок глас, ахкаха и охкаха без да помислят, че допълнително допринасят за страха на Вал.
В късния следобед се прибрахме заредени с много емоции от преживяното, а Вал си призна, че се е чувствал като във влакче на ужасите, което на всичко отгоре е трябвало сам да управлява.
Видео
Няма коментари:
Публикуване на коментар