Както обикновено септември в Швейцария започна с хубаво време. Купих си
еднодневна карта и се отправих отново към региона около Интерлакен. Този район
предлага толкова много маршрути, инетресни и красиви места за посещение, че
винаги има какво ново да се разгледа. И така днес целите ми бяха две - пещерите Свети Беатус и градчето Беатенберг.
Малко след 10ч. сутринта автобусът ме остави до входа към пещерите. Разположени на североизточния бряг на езерото Thunersee и навлизащи дълбоко в масива Niederhorn, те се смятат за най-дългата
варовикова пещерна система в Швейцария.
И въпреки, че пещерите се намираха високо в скалите изкачването беше много
приятно и интересно. Първо стигнах до кокетната постройка на Höhlenmuseum, пред която имаше изкуствено езерце с
фонтан и много цветя.
Малко по-нагоре стигнах до Fabelhäuschen с интересни дървени фигури
отвън и дракони вътре. На къщата беше поставен гербът на светеца борил се с
драконите.
Пътеката продължаваше да се вие нагоре, а през малки дървени мостчета
минавах над водни естакади от където се откриваха красиви гледки надолу към
езерото, насреща към планините и нагоре към манастира при входа на пещерите.
Най-накрая стигнах до горе. При входа на Пещерите
на Свети Беатус се намира гробът на светеца и впечатляващият с архитектурата си
Августински манастир, чиято обител се простира над стръмна каскада от красиви
водопади. Според
легендата Свети Беатус бил монах - мисионер, дошъл по тези земи през VI в. от Ирландия. Той прогонил дракона, обитаващ варовиковите пещери и заживял в неговото
„леговище“, където проповядвал християнската религия.
Оказа се, че в пещерата се влиза само на групи.
Купих си билет и докато чаках седнах да хапна сандвичи. Точно в 12:30ч. с
швейцарска точност нашата група влезе в пещерата. Отвореното за посетители трасе
е около километър, а близо 14 км са все още в процес на изследване. Преминахме
през доста зали
със сталактити и сталагмити, с бурни подводни водопади, тесни пасажи и дори
останки от древно селище. Обиколката не беше нещо особено, а на всичко отгоре
беше много студено и продължи поне час #-o :-<
Излизайки от пещерата се спуснах надолу по романтичната пътека и излязох на пътя точно навреме за
да хвана автобуса за няколко спирки до Beatenbucht. От там тръгваше зъбчатото влакче към Beatenberg. Можех да продължа с лифт до Niederhorn, но днес бях решила да се разходя в
планинското селище Beatenberg.
Разположено на слънчева тераса на около 1200м. високо над езерото Thunersee, в сърцето на Швейцарските Алпи, Беатенберг
е любимо място за отдих за всички почитатели на типичната алпийска атмосфера. Негова главна атракция е именно географското
му положение – далеч от глъчката на туристическия поток предпочитащ крайбрежните населени места
и предлагащо уникална панорамна гледка
към планините и трите популярни върха Айгер, Мьонх и Юнгфрау
Тръгнах по главния път, а наоколо тучни ливади и пръснати навсякъде
планински къщи отрупани с цветя.
По едно време реших да хвана автобус и да отида до другия край на селището,
а от там да тръгна обратно. Речено сторено ;) С пощенския автобус отидох до
туристическия център на 3км. по-далеч и бавно полека тръгнах назад.
Подминах
сградата на кметството, която идеално се вписваше в пейзажа и малко по-нататък
стигнах до хотел Favorita. Реших да пия кафе на терасата му от
която се откриваше прекрасна гледка. Беше много релаксиращо. Нямаше много хора
и цареше едно истинско спокойствие. А гледката...без думи!
кметството |
кафе в хотел Favoritа (в съседство Реформаторската църква) |
на кафе и спираща дъха гледка |
След кратката следобедна почивка продължих все по пътя към станцията на
влакчето. В съседство на хотел Favorita се намираше реформаторската църквичка.
Малка, спретната постройка.
Останалото разстояние го изминах неусетно. Спирах да снимам пасторалните
гледки към езерото Thunersee и върховете Eiger, Mönch и Jungfrau,
както и към множеството шалета.
Покрай
мен непрекъснато минаваха хора покачени на тротинетки, които изглежда бяха
най-обичайното превозно средство тук ;)
Обратно с влакчето се върнах до езерото.
А от там с автобус до Тун. Времето беше напреднало. Слънцето почти
залязваше. Имах време до влака за Цюрих, затова направих една кратка разходка в
Тун. Тази година се честваха 100 години от потъването на Титаник и по този повод
едно от възловите кръгови кръстовища беше декорирано с един потъващ Титаник :|
Прибрах се доста късно. Денят наистина беше дълъг, но изпълнен с много
приятни и зареждащи емоции. Посетих още две места в тази прекрасна държава. А
колко много има още ;;)
Beatushöhlen & Beatenberg & Thun