четвъртък, 21 юли 2011 г.

Женева, Лозана, Сион

Женева е един от градовете в Швейцария където човек често се връща. Било защото му е на път от някъде или за някъде, било за да заведе някой гост или просто да посети авто изложението. Затова и аз въпреки, че вече съм писала за този популярен и значим за Швейцария и за света град ще си позволя да напиша още няколко реда. А когато стане дума за него е трудно да се пропусне и съседния още по-красив град, Лозана.
Но да карам по същество. В пътеписа ще стане въпрос за няколко отделни посещения с различни цели, по различно време и с различни преживявания;)

Женева и Лозана
Беше в края на лятото и точно както предвиждаха прогнозите времето беше слънчево и доста топло. Деня беше определен за опознаване на Швейцария и в 7:30 аз Вал дъщеря ми Грета и синът му Виктор потеглихме с влака за Женева. Макар да е в другия край на Швейцария в 10:15 вече бяхме там. Изпихме по едно кафе и се отправихме към езерото а от там към английската градина и цветния часовник. По пътя пресякохме моста под който на островче се намираше паметника на една от най-популярните личности родени в този град – Жан Жак Русо. И тук както на повевчето места основна тема бяха провеждащите се Олимпийски игри в Пекин, затова нямаше нищо странно, че декорацията на цветния часовник беше с мотиви от спортен характер. 


След това навих тайфата да се разходим в стария град. Стигнахме до катедралата и макар, че Грета прояви желание да се изкачи до кулата преценихме, че е по-добре да пропуснем за да имаме време за повече неща. 


Тръгнахме обратно към езерото за да се качим на корабче. Разходката беше приятна макар и кратка и приключи на отсрещния бряг. От там се прехвърлихме на друго корабче което ни заведе отново на отсрещния бряг но на друго место. И тогава Грета се сети че си е забравила връхната дреха. Повървяхме покрай езерото за да се върнем до спирката на първото корабче, но се оказа, че капитана е оставил анурака й в тикет шопа където слязохме да хванем второто корабче. И така се наложи още веднъж да се качим на корабчето за да отидем да вземем горнището. Голямо обикаляне беше, но го обърнахме на майтап. 




Така в общи линии запълнихме няколко часа и полека лека се отправихме към гарата да хванем влака за Lausanne.
Първата част от нашата разходка ни отведе до езерото и замъка Oschy. 



Оживлението както и друг път беше голямо. А причини за това имаше няколко. Едната, може би основната, беше хубавото време а другата със сигурност беше, че точно в този ден  се закриваха Олимпийските игри в Пекин. Покрай езерото стигнахме до Олимпиския музей. Разходихме се в хубавата градина и влязохме вътре. Подготвяха се за церемонията по закриването и имаше някакви китайки които въртяха чинии на пръчки. Гледахме малко на мониторите на които предаваха от Пекин, но не останахме за голямото шоу. Това което ми хареса най-много и ме накара да се почуствам горда, че съм българка беше, че точно на входа на музея беше поставена летвата за висок скок и беше написано името на Стефка Костадинова, а за да влезеш в музея минаваш под тази летва. 




От там разходката продължи и въпреки липсата на ентусиазъм в моите спътници и налегналата ги умора ги поведох към стария град. Направих всичко възможно за да олекотя обиколката, като използвахме автобус за да стигнем до катедралата. Шегувахме се, че съм като учителка повела група деца които ме следват от няма и къде и напълно машинално;)
По уличката с дървени стълби и покривче слязохме до площада с кметството и после отново по други уютни улички полека лека слязохме до гарата.




Сион и Женева
Друг един път когато посетих Женева  беше напълно непланувано и случайно.
Целта ми беше да се разходя до Сион, столицата на кантона Валис. На снимките изглеждаше интересно място с две крепости на два съседни хълма надвиснали над града. Още преди години бяхме видели макет на едната крепост, която на всичко отгоре носеше името на Валери. Изглеждаше място което си струва да се посети.
Да си призная обаче не останах много очарована от града. Разбира се всичко беше подредено и чисто. Седнах на един просторен площад с много кафенета и заведения да пия кафе, а на високото се виждаше крепостта Валери. След това поех по старинните улички в стария град. Оказа се, че съм уцелила някакъв фестивал на виното. Района по принциш е прочут с лозята и производството на вино. Навсякъде бяха подредени маси и сергии. Предлагаха се всякакви вина и мезета към тях. Целия исторически център представляваше огромна банкетна маса;)
Провирайки се едва, едва между хората стигнах до едно по-широко място където основната доминираща сграда беше тази на кметството. Покрай нея започваха стръмни и много тесни улички, буквално на места като тунелчета, които отвеждаха нагоре към хълмовете с крепостите.




И така тръгнах да се изкачвам. Оставих шума и блъсканицата зад себе си и скоро стигнах до кръстопът. Трябваше да избера към коя крепост да продължа. Не му мислих много и хванах пътя към Валери. Стръмното изкачване ми позволи да видя града като от птичи поглед. Може би щеше да е ефектно ако времето беше хубаво, но за съжаление облаците се стелеха ниско и скриваха панорамата към заобикалящите отвсякъде планини. Изглеждаше мрачно и направо потискащо.
Почти изплезила език стигнах до една много стара църквичка. 


Седнах на една пейка да си почина и се замислих, кой дявол ме доведе до тук. Не знаех обаче, че разочарованията не са приключили. Оставаше още малко до върха с крепостта затова продължих. И какво се оказа, че крепостта е просто руйни, които изглеждат ефектно само отдалеч.
Нямаше какво повече да гледам и тръгнах обратно надолу. Беше едва обяд и имах неприятното чуство, че съм си изгубила времето. Помислих малко и реших, че ще продължа на запад към Лозана или Женева. Написах съобщение на Вал, че разгледах Сион и продължавам докато намеря слънце или докъдето ми важи билета, един вид до края на Швейцария;) И наистина търсейки да намеря поне малко слънце стигнах до Женева. Направих обичайната разходка до цветния часовник, малко се помотах в стария град а после седнах да пия кафе на брега на езерото срещу прочутия фонтан. Това до някъде уталожи негативните емоции от Сион и се прибрах спокойна;)




Женева изложението
Третия разказ за Женева е свързан с авто изложението.
Съвсем на шега решихме да отидем да видим прословутото изложение за леки автомобили. Уговорихме се с още две момчета, мои набори и също от Варна и отидохме заедно. Времето отново беше слънчево и хубаво:)
Да си призная макар, че идеята беше моя нямах големи очаквания понеже не съм маниачка на автомобили, но останах адски впечатлена от моделите на леките коли които видях там. Не очаквах, че едно автомобилно експо може да ме впечатли толкова:) А да не говорим за цялостната организация и начина на представяне. Такива ефекти и декори имаше...страхотни! Но няма какво да описвам, снимките говорят сами за себе си. 









Майтапихме се, че освен на автомобилите ще направим класация и на момичетата които ги представят:) Най-хубави ни се видяха тези на марката Фиат:).
Равносметката беше, че прекарахме хубаво и интересно:)
Дори си мислим скоро пак да посетим експото и да изплакнем очите;)


Видео

4 коментара:

  1. Благодаря от сърце!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен4 юни 2014 г., 9:29

    Сион се намира в кантон Вале, а крепоста се нарича Валер, другата - Турбийон.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. На френски Вале, на немски Валис ;)

      Изтриване