сряда, 1 юни 2011 г.

Регион Юнгфрау и езерото на Люцерн

Този път ще разкажа къде може човек за един ден да смени четири автобуса, девет влака, три лифта и едно корабче. Да зъзне от студ на почти нула градуса а няколко часа по-късно да изгаря от жега на над 27 градуса. Да се радва на безоблачно синьо небе и малко след това на буреносни облаци и не на последно място да види толкова красиви места сътворени от природата и от хората заедно и поотделно.
Това място без съмнение е Швейцария. А дестинацията  е регион Юнгфрау и езерото на Люцерн. Но да карам по ред...
Пътуването от Цюрих в общи линии мина гладко. В Берн се прехвърлих на друг влак с който трябваше да стигна до Интерлакен. Предстоеше ми да пътувам покрай езерото Тунерзее. Едно прекрасно място съчетаващо красиви селца и градчета, планински върхове и искрящо езеро. Бях си избрала хубаво място до прозореца и като по чудо останалите три седалки бяха останали свободни. Щом влака потегли отидох до тоалетната, но какво беше учудването ми когато се върнах. Седалката ми беше заета а раницата и МР3-ката, които бях оставила бяха преместени най-безцеремонно. На двете места до прозореца се бяха настанили удобно двойка швейцарци, екипирани за планински туризъм и бяха извадили на масичките кафета, сандвичи и какво ли още не. Меко казано останах шашната от наглостта на тези хора. Никога не ми се беше случвало подобно нещо и не бях очаквала, че може да ми се случи. Ситуацията много ме ядоса, но за мой късмет само след 15 мин. на първата спирка, в градчето Тун швейцарците слязоха. Това едновременно ме зарадва, но и учуди. Защо им беше нужно да ми преместват багажа и да сядат на заето вече място при положение, че щяха да слизат толкова скоро, още на първата спирка. Но както и да е. Настаних се удобно и скоро след това красивите пейзажи покрай които пътувах ме накараха да забравя за тази история.
В Интерлакен ми предстоеше отново прехвърляне на друг влак. Там лудницата беше пълна. Примамени от слънчевото, ясно и топло време, туристите се бяха отправили към многобройните атракции, които планината предлагаше. Насочих се към влака за Лаутербрунен, но и там последва изненада. Оказа се, че един и същи влак пътува за две селища, които от един момент нататък са в две противопложни посоки. Качих се и си казах, че дори да не стигна до Лаутербрунен ще стигна до Гринденвалд, което не е зле, но ще обърка малко плановете ми;) Но какво пък, ще се разходя малко и после ще хвана друг влак. Макар и в планината тук влакове и автобуси има колкото щеш, така че нямаше да е голям проблем. 

По подобен начин изглеждат и другите масички в планинските влакове.

Влакът беше толкова пълен, че имаше дори правостоящи. От долината където е Интерлакен потеглихме навътре в планината. Само след 7 мин. стигнах до избраната дестинация, а от там с пощенския автобус продължих към Трюмелбах.
И така, в 9:42ч. слязох от пощенския автобус до водопадите Трюмелбах. За два часа и половина бях сменила 4 влака и няколко автобуса и се намирах в сърцето на Алпите в един от най-красивите планински райони.
Входът към водопадите се намираше в долина обградена от стръмни склонове. Слънцето тепърва започваше да огрява тази част и беше доста усойно и студено. В далечината величествено блестяха снежните върхове. С нещо като асансьор се изкачих до шестия водопад. От там нагоре се стигаше до десетия водопад а надолу се слизаше покрай останалите водопади. Излизайки от асансьора се откри красива гледка към долината която бях оставила в ниското.


Продължих нагоре. По пътека изкопана в скалите се изкачвах все по-нагоре. Беше страхотно. На където и да погледнех виждах водопади. Един се спускаше от горе, друг се виждаше отстрани, трети продължаваше някъде надолу между скалите. 

Обиколката продължи през едни тунели в скалите. Имаше обособени площадки от където да се наблюдават водопадите които в тази част си бяха издълбали път в нещо като пещери. Тътена беше оглушителен а пръските които водната стихия разнасяше бяха навсякъде. Трудно беше да се снима, защото обектива непрекъснато беше на капки. В тези тунели и пещери беше ужасно студено. Буквално треперех а от устата ми излизаше пара, но и за миг не се поколебах да продължа до края. Всичко беше толкова величествено, че не мислех нито за студа, нито за евентуалните последствия. 


След като се убедих, че съм видяла всичко тръгнах обратно надолу. Още щом излязох на открито усетих, че е по-топло. Така и не разбрах времето ли се е стоплило или просто след студа в пещерите на мен ми се струваше така. Подминах асансьора и пресрещнах една огромна група туристи, които тепърва щяха да се изкачват в пещерите. Почуствах облекчение, че съм ги изпреварила и продължих да се спускам спокойно надолу. Красотата беше неописуема. Спускайки се, се наслаждавах на останалите водопади и на гледката към долината и разпръснатите шалета навсякъде. 




Когато стигнах до изхода след час и половина всичко изглеждаше много различно. Слънцето беше огряло навсякъде, беше топло, а туристите прииждаха на талази. Използвах времето докато дойде автобуса да направя снимки и да пия кафе. 



А след това продължих към следващата набелязана цел, градчето Мюрен. 

Ето така изглежда района - Лаутербрюнен е в долината а Мюрен сякаш е кацнал на скалите

За няколко минути криволичейки през долината и навлизайки все по-дълбоко в планината автобусът спря пред станцията на лифта. С него се изкачих до Gimmelwald на 1363 м. След това се прехвърлих на друг лифт с който стигнах до Мюрен на 1638м. височина. От там лифта продължаваше към върха Schilthorn на 2970 м. Моите планове обаче бяха други и затова не продължих към върха а слязох в Мюрен. 


Това селце беше като кацнало на слънчева тераса високо в планината. Нагоре стръмни върхове, надолу скали и зашеметяваща гледка към долината и околните снежни върхове. Но не само разположението беше това заради което си струва човек да дойде. Самото селце беше като картичка. Красиви традиционни дървени къщички, много цветя, всякакви декорации, кокетна църквичка и малки хотелчета. Разхождах се и не можех да се нагледам на всичко наоколо. А спокойствието което цареше беше неописуемо. Мислех си, как ли би се чувствал човек ако живее на такова тихо, спокойно и съвършенно по моите разбирания местенце. 






  Обходих Мюрен от единия му край където беше станцията на лифта, до другия край където се намираше малката гаричка със зъбчатото влакче. Пред нея имаше слънчева тераса и няколко по-големи хотела. 


Понаправих още малко снимки и се отправих към влакчето и следващите набелязани цели. Молех се да имам късмет с времето както до сега, защото зад гърба ми, около върховете лека полека се бяха появили първите купести облачета и сякаш се увеличаваха и напредваха с всяка минута.
Влакчето ме отведе до поредната въжена станция от където с лифта се озовах директно на гарата в Лаутербрунен. Излишно е да казвам какви панорами се откриваха по пътя.





Преди да се кача обратно на влака към Интерлакен се разходих по централната улица. И тук дървените шалета бяха кое от кое по-красиво, с много дървени орнаменти по фасадите и разбира се цветя. Имаше една дървена къщичка, която ми се видя странна и смешна. Беше направена от дебели дървени трупи а покривът и беше целия в трева, като поляна :)


В края на централната улица, която едва ли беше по-дълга от стотина метра се откри гледка към водопада, който е нещо като емблема на градчето. 


Тук в долината, на завет между върховете жегата беше голяма. Оставаше малко време до влака за Интерлакен затова се върнах на гарата. А в това време пухкавите бели облачета зад гърба ми бяха започнали да стават по-тъмни и плътни и безжалостно започнаха да скриват върховете, които до скоро се открояваха на синьото небе и блестяха на слънцето.
За няколко минути бях обратно в Интерлакен. До тук приключваше първата част на плануваната екскурзия. Предстоеше да прекося Алпите по маршрута на “Golden pass”, през прохода Брюнигпас и да стигна до езерото на Люцерн (повече подробности за Golden Pass). Бях пътувала и друг път по този маршрут и бях подготвена за красотите покрай които ще премина. Избрах си хубаво място във влака, който за мой късмет беше буквално празен. Прозорецът се отваряше почти целия, което беше голям плюс не само заради горещото време, но и защото ми позволяваше да снимам безпрепятствено езерото, планините и селцата.
Споменавала съм вече, че Интерлакен означава в превод „между езерата”. Градът е разположен  в долина отвсякъде обграден от планини между две езера – Tunersee и Brienzsee. На идване бях преминала покрай Тунерзее, а сега предстоеше да премина покрай другото езеро. Пътуването с влака продължи почти два часа, които минаха неусетно. Едва ли би имало човек, който да остане равнодушен към тази красива природа. Преминахме покрай Brienzsee по цялата му дължина. Неестествено синьото езеро и планинските склонове спускащи се в него бяха зашеметяващи. По зелените тучни поляни покрай брега бяха излезли плажуващи хора. Имаше всякакви атракции за децата на брега и в езерото. Усещането беше за един истински летен ден. Поглеждайки напред небето беше синьо и слънчево, но назад, там от където идвах облаците се сгъстяваха и ставаха все по-страшни. 



В края на езерото влакът започна бавно да се изкачва нагоре. Гледката стана още по-впечатляваща. Малко по-късно преминахме прохода Брюниг и започнахме да се спускаме отново. Подминахме още две езера и безброй разпиляни наоколо селца и шалета. 





След като направих още една смяна на влака за една спирка, малко след 4ч. следобед бях на кея в Алпнахщад или иначе казано на другия край на езерото  на Люцерн.
Пристигнах едновременно с кораба. Знаех, че има достатъчно време докато потегли, но се качих за да си намеря място преди да пристигнат зъбчатите влакчета от върха Пилатус и да изсипят масата туристи. 


Купих си кафе и седнах на слънце. Съзерцавах прекрасната гледка към езерото, но се притеснявах от черните буреносни облаци които сякаш ме гонеха и вече почти ме бяха настигнали. 

Разходката с кораба продължи 1 час. По пътя акостирахме на две места. На едното пристанище, в Хергисвил имаше някакъв празник на самия площад до кея. Беше оживено. Имаше много балони, музика, мажоретки, с една дума купон :)


Когато пристигнахме в Люцерн слънцето препичаше толкова силно, че първоначално замислената разходка я съкратих максимално. Реших, че съм била много пъти в този град и мога да си спестя жегата и блъсканицата от народ. 


Качих се на влака и след 45 мин. бях в Цюрих. Бях прекарала един невероятен ден. Заредих се с много положителна енергия от планината, която обожавам. Толкова много ми хареса региона Юнгфрау, че вече планувам друга екскурзия до там за да видя места които не съм посетила. Докато пътувах се замислих, че докато имам избор не бих заменила Швейцария с друга държава в Европа ;)


*     *     *



Няколко години по-късно отново посетих водопадите Trümmelbachfälle и Mürren. Този път дойдохме заедно с Вал. За рожденния си ден беше получил подарък, ваучер нощувка за двама в хотел по избор. Искаше ми се да му покажа тези водопади, защото предполагах, че ще му харесат и затова се спряхме на хотел Silberhorn в Lauterbrunnen.
Пристигнахме към обед в един слънчев петъчен ден в края на септември. Настанихме се в хотела, но останахме малко разочаровани от стаята която ни дадоха. В целия хотел имаше едва 3-4 стаи без изглед и една от тях беше нашата [-( Самата стая иначе беше хубава. Имаше отделно спалня и нещо като малко холче. Балконът беше доста голям и от единия му край можеше да се види част от водопада Staubbachfall и едва, едва планинските върхове. Шегувахме се, че стаята е с lift view, тъй като през капандурата на спалнята можехме да виждаме кабинката на лифта, а предполагам и тези в лифта можеха да виждат нас ;) Според ваучера стаята трябваше да е делукс и ние се майтапихме, че следващия път като идваме ще поискаме просто двойна стая, без делукс ;)
Но както и да е. Нищо не ни задържаше в хотела. Бяхме дошли да обиколим района, така че се отправихме на разходка. Тръгнахме през Lauterbrunnen. Дори и в делничен ден имаше много туристи и което ни направи впечатление, повечето англоговорящи. Преминахме през централната част и продължихме покрай красиви планински шалета отрупани с цветя.



Направи ни впечатление една къща на която покривът приличаше по-скоро на поляна. Вал веднага започна да се шегува как би изглеждал един разговор между съседите..."Комшо, кога ще косиш покрива?" :)


Разбира се имаше и църква, а в двора й гробище, което сякаш беше цветна градина.


И така стигнахме до края на градчето от където се откриваше хубава гледка към емблематичния за района водопад Staubbachfall. Нагласих фотоапарата на самоснимачка, но първата снимка не стана заради една кола, която мина точно в това време. Започнах да нагласявам фотоапарата отново и в този момент Вал, за да ме избъзика, че се бавя се пошегува да побързам докато не е дошла "бабата с количката". Визираше една възрастна жена която буташе детска количка бавно, бавно и се намираше доста надалеч. 



Продължихме в посока към водопадите Trümmelbachfälle. Красотата наоколо беше неописуема. Намирахме се в долина обградена от стръмни скали. Тук-там се спускаха малки водопади. По зелените ливади пасяха крави. Имаше теленца и други животинки и кокетни планински къщички. Няма как да се опише, това просто трябва да се усети :)





Дори и в този пасторален момент Вал отново успя да ме разсмее. Съзерцавайки наоколо, аз реших да споделя, че "може би в предишен живот съм..." и тук Вал без да ме изчака да се изкажа, довърши изреченеието вместо мен..."била крава" :) Получи се много смешно. Исках да кажа, че съм живяла в планината, но според него точно в този момент съм гледала кравите и така стигнал до неговото си заключение ;)
Пресякохме през мост над малка река и стигнахме до входа към Trümmelbachfälle


И точно в този момент на паркинга паркира автобус и в спокойната и почти пуста долина се изсипа цяла група индийски туристи :| Слава богу както всяка група докато слязат от автобуса, докато тръгнат към входа ние вече бяхме стигнали до билетната каса. Побързахме да си купим билети, а в това време мъжът, който управляваше асансьора започна да ни прави знаци да побързаме. За няколко минути странното съоръжение ни изкачи до шестия водопад. Имахме малко преднина преди да се изсипе групата. Както първия път се качихме нагоре през пещерите и тунелите до десетия водопад. Направи ми впечатление, както тук, така и на водопада в Lauterbrunnen, че за разлика от май, когато е пикът на топенето на снега, сега водопадите не бяха така мощни и силни, но въпреки това пак беше хубаво и на Вал му хареса. А в края на краищата това беше целта ;;)




Точно когато се върнахме обратно до асансьора се сблъскахме с групата туристи. Разминахме се и тръгнахме надолу покрай останалите водопади спускащи се до рекичката в долината.



Докато все още беше топло седнахме на слънце в ресторанта да пием по едно кафе преди да тръгнем обратно към Lauterbrunnen. Навръщане долината беше потънала в сянката на високите скали, но върховете бяха огряни и още по-величествени.



И така стигнахме обратно до Staubbachfall и тогава видяхме, че на отиване сме пропуснали, че има възможност да се стигне до него и по изкопан в скалите тунел и тясна пътечка да застанеш буквално зад падащите пръски вода. Макар и вече да беше доста хладно и мрачно все пак се изкачихме ;)



Минаваше 5ч. следобед когато се прибрахме в хотела. Гледахме малко телевизия, починахме си и щом се мръкна отново излязохме. Искахме да видим ефектно осветения водопад. А малко по-късно се отдадохме на почивка.

На следващия ден закусихме и малко след 10ч. се отправихме към автобусната спирка, която се намираше точно под нашия хотел по една козя пътека. 


Купихме си билети по маршрута Lauterbrunnen - Stechelberg - Mürren - Grütschalp - Laiterbrunnen и се качихме в пощенския автобус. Времето беше още по-хубаво от предишния ден, беше събота и туристи прииждаха отвсякъде. Лифтове, автобуси, влакчета, всичко беше пълно.
За броени минути прекосихме долината и слязохме на станцията на лифта, който беше отправна точка към известния с въртящия се ресторант и Джеймс Бонд, връх Schilthorn. Ние обаче нямаше да се качваме там. След като сменихме лифта на Gimmelwald стигнахме до кукленското селце Mürren на 1638м. височина и тръгнахме да се разхождаме. Чарът на това място си беше точно такъв какъвто си го спомнях от първия път.












В края на селото се качихме на  влакчето за Grütschalp, но този път слязохме на гаричката Winteregg и от там продължихме пеша. 


Според табелите разтоянието до лифта щеше да отнеме 30мин., но ние го направихме почти час. Беше толкова красиво, че спирахме непрекъснато да правим снимки или просто да зяпаме. Насреща ни се извисяваха в целия си блясък известните върхове Eiger, Mönch, и Jungfrau. На метри от нас се виеше пътят на влакчето. Пътеката преминаваше ту през борови горички ту през слънчеви склонове. В далечината се виждаше друго красиво курортно село - Венген. Невероятно релаксиращо и красиво.





Насреща се вижда Венген

гарата на влакчето и лифта Grütschalp

от ляво на дясно върховете Eiger, Mönch, Jungfrau

От Grütschalp се качихме на лифта, който минаваше над нашата хотелска стая ;) За няколко минути слязохме до Lauterbrunnen и в ранния следобед потеглихме за дома. На Brünigpass спряхме да пием кафе и малко по-късно си бяхме вкъщи.
Макар и само за два дена екскурзията беше изпълнена с емоции, шеги, много усмивки, чудесно време и разбира се невероятна природа.
 
Trümmelbachfälle

Lauterbrunnen & Mürren
 
Lake Brienz & Lake Luzern


Lauterbrunnen & Trümmelbachfälle


Mürren - Winteregg - Grütschalp




Информация за региона Люцерн и корабчетата по езерото


3 коментара:

  1. Това с раницата във влака показва колко сме претенциозни и нагли, а всъщност толкова далеч от цивилизацията и нейното поведение в общуството

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте планувам екскурзия до района как бих могла да получа малко повече инфо от вас?��

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте, стига да мога да бъда полезна с удоволствие ще ви отговоря. Моята ел. поща е: merypoup@gmail.com

      Изтриване