Цермат и връх Матерхорн – швейцарската емблема

Макар и началото на ноември имахме късмет на страхотно време. Безоблачно и слънчево беше и през двата почивни дни.

Събота сутринта в 8ч. хванахме първия влак по маршрута Люцерн, Гьошенен. Там се прехвърлихме на друго влакче, теснолинейка със зъбчати колела в посока Бриг. Предстоеше ни да прекосим Алпите по линията на Matterhorn Gotthard Bahn през Андермат, Бриг, Висп с крайна точка екологичното курортно градче Цермат. Тази линия се дублира донякъде с друга не по-малко популярна – Glacier Express, но тя тръгва от Давос. 

     По пътя си минавахме покрай стари автентични селца и малки колкото тоалетна гарички:) Навън слънце...с една дума - супер.

Влакчето ту се изкачваше нависоко, ту се спускаше в някоя долина. Минаваше през високи виадукти или се шмугваше в някои скучен тунел;)

Към 11ч. стигнахме в градчето Бриг. Едно сладурско градче в планината. Там щяхме да сменим влака с друг, отново теснолинейка, но преди това по план бяхме решили да се разходим. Колкото и странно да звучи, но в този планински район влаковете пътуват през един час...в БГ по такива места няма дори влакове, какво остана да пътуват на всеки час;) Другото което беше много хубаво, че на масичката във влака бе нарисуван целия път и все едно държахме карта в ръцете си. Знаехме всички спирки, къде има тунели, на колко метра надморска височина се намираме и всичко което ни интересува.

Но да продължа...слязохме в Бриг и тръгнахме по централната улица. Чисто, красиво, като от картинка. Стигнахме до едно площадче с много красиви сгради.

Там седнахме  на слънце да пием кафе.

После продължихме към замъка Stockalperschloss от където се откриваше хубава гледка към града в ниското. Минахме покрай една от няколкото църкви и манастири и по тесни, старинни улички с интересни сгради целите в орнаменти се спуснахме обратно към централния площад. 

Време беше да се ориентираме към гарата, но преди това се отбихме в магазин за сувенири да си купим по нещо.

В 13:05ч. хванахме влака за Цермат. Отново пътувахме през живописни планини, пропасти и селца.

На места влака пътуваше на над 1500 м. надморска височина и тук таме се забелязваха останки от дебел лед. Бяхме наближили Цермат когато на една от последните спирки забелязахме огромен паркинг. Сетихме се, че паркинга е направен за тези които пътуват с кола. Те си оставят колите тук, защото в Цермат се движат само електромобили.

В 15:20ч. пристигнахме на гарата в Цермат на 1616 м. надморска височина. Имахме една раница багаж и спокойно се отправихме към хотела като на разходка.

Изглед към връх Матерхорн от площада на гарата

Хотелът ни се намираше на баира и щом влязохме в стаята и  излязохме на балкона направо онемяхме...този връх Матерхорн, който сме го гледали хиляди пъти по картички, календари, картини, чаши и къде ли не, изведнъж се озова точно насреща ни:) Беше великолепно!

 Макар, че денят беше слънчев започна да се смрачава, защото селцето бе скътано между много високи склонове и слънцето рано се скриваше зад тях. Починахме си малко и към 6ч. вечерта излязохме да се разходим из Цермат и да седнем да вечеряме. Останахме много впечатлени от цялото село. По всяко време на годината туристите тук са в изобилие поради голямата популярност на района а също така и поради добрите условия за зимни спортове още от ранна есен. Животът кипеше както е присъщо на всеки курортен център. След като обходихме централната улица осветена и оживена от тълпите хора, накрая седнахме в едно от мнoгoто кокетни алпийски ресторанчета и си хапнахме добре.

На другия ден сутринта времето отново беше слънчево и безоблачно. Върхът беше огрян а селцето едва се пробуждаше.

Матерхорн на свечеряване и огрян от слънцето на сутринта

Закусихме и в 9:30ч. бяхме на спирката на електробуса. Както вече споменах там е затворена за автомобили зона. Движат се само електроавтомобили които в повечето случаи са на хотелите. Качихме се на буса и стигнахме до станцията от където щяхме да стигнем до върха Klein Matterhorn (Малкия Матерхорн). 

За сведение на нашите природозащитници само в това малко курортно селце има 313 км писти, 22 кабинкови лифта, 21 седалкови и 17 ски влека с общ капацитет 85 000 души на час;

С кабинков лифт се качихме до една станция от където маршрутите се разклоняваха. Ние поехме по нашия. Качихме се на втори лифт с който стигнахме до друга станция, където отново имаше различни маршрути, писти, лифтове и огромен ресторант.

Качихме се на трети лифт, който минаваше над вековни гледчери и огромни пропасти и накрая ни отведе до станцията на върха Klein Matterhorn. Станцията е вкопана в зъбера на самия връх на височина 3'883 метра...нещо което направо изумява как е посторено. От там имаше асансьор с който се качихме да гледаме панорамата от специално изградена площадка а за скиорите имаше тунел който ги извеждаше от другата страна на скалата, където е  по-полегато  и има разбира се писти:) Времето беше ясно и слънчево и гледката беше страхотна. Правихме снимки в какви ли не посоки и разбира се най-много към  връх Матерхорн – швейцарската емблема, който обаче се оказа най-красив като се гледа от към селото;)

След това обратно с лифта слязохме до междинната станция където на височина 3000 метра седнахме на слънчевата тераса на ресторанта с изглед към Матерхорн да изпием по  един горещ шоколад. Дори и тук на междинната станция беше достатъчно високо и селцето едва се виждаше долу в ниското.

Когато слязохме обратно до селото (станцията на лифта се намира в единия край на селото, точно противоположния на този където беше нашия хотел) имахме около час до влака в 12:30ч. и си направихме прекрасна разходка по малките улички на Цермат с красиви хотели и стари планински къщи.

Беше направо страхотно и разгледахме забележителното селце на дневна светлина огряно от слънцето. Останахме направо възхитени!

отново на площада на гарата

В 12:30ч. потеглихме с влака обратно за Бриг, от там се качихме на друг влак до Берн и от там до Цюрих. Беше страхотна екскурзия зареждаща с много положителна енергия предвид наближаващата зима:)

Полезна информация - виртуален тур, уебкамери, карти на пистите, града и региона, информация за лифтовете, цени и всичко което трябва да знаете за Цермат може да намерите тук.

Друг пътепис за Цермат може да се види тук

Други  пътепис за  алпийски върхове може да видите тук и тук

Великденски трип - Нюшател (IV част)

Неделя. Някой е казал, че деня се познава по сутринта и в конкретния случай, за конкретния ден 27 март, католическия Великден това правило се потвърди 100%

Сънувах неприятен сън. Събудих се с подут стомах. Поради липса на други отворени заведения решихме закуската да бъде в хотела. Столовата беше подтискаща дори повече от мрачната стая. Взех си кафето и се върнах отново в стаята за да си го изпия с цигара.

Бяхме решили да потеглим в 9ч. сутринта, защото ни предстоеше дълъг път, но за наш лош късмет поради смяната на зимното с лятно часово време изгубихме един час без да усетим  и тръгнахме на практика в 10ч. сутринта:(

Навън валеше ужасно. Така продължи почти през целия ден. Предстоеше ни да преминем от Италия във Франция през 11км. тунел точно под най-високия връх в Европа, Монблан. Само за преминаването през тунела ни взеха 30 евро. След това продължихме през Франция в посока Женева. Беше спряло да вали, но цялото небе беше покрито с облаци и много навъсено.

В Женева пристигнахме към 4ч. следобед. Паркирахме до езерото и тръгнахме да се разхождаме покрай него. Имаше силен вятър и от време на време се опитваше да завали дъжд. Настроението ми се скапа окончателно. Женева сигурно е прекрасен град, но посетена в неподходящия сезон може да изгуби много от чара си.

След като направихме един тигел по крайбрежната улица се качихме в колата и потеглихме за Нюшател. Градче на около 130км. разположено също на езеро. Там щяхме да пренощуваме а на следващия ден преди да си тръгнем щяхме да се разходим и да го разгледаме. Разбира се, разходката зависеше и от капризите на времето.

По пътя отново заваля, но вече ми беше все едно. И без друго целия ден за мен беше пълен провал. Ако можех някак си да го изтрия от съзнанието си за да не помръчава предишните дни от хубавата ни екскурзия бих го направила без да се замисля.

Към 8ч. вечерта, след общо 700км. преход стигнахме до хотела. Стаята и условията в нея бяха на ниво. Настанихме се и веднага излязохме да вечеряме. Пицарията в която отидохме се намираше на брега на езерото в самия център на града. Хапнахме подобаващо и изморени се върнахме за заслужена почивка по стаите си.

Сутринта  на последния ден от нашата екскурзия не изглеждаше никак обещаваща. Навън имаше гъста мъгла. По всичко личеше, че или няма да има разходка в Нюшател или и тя, както в Женева ще бъде не особено приятна. Седнахме да пием кафе в барчето на хотела с надеждата мъглата да се вдигне. И наистина, тя започна да се вдига. Въпреки променливото и неприятно мартенско време се въоръжихме с чадъри и тръгнахме покрай езерото. Само след броени минути от мъглата нямаше и следа. Слънцето напече и времето се затопли.

Разходката в това вълшебно градче се оказа една от най-хубавите. 

Влюбих се в Нюшател, в интересния дворец надвиснал на хълма над града, в малките улички на стария град криволичещи и извеждащи до малки площадчета с красиви чешми и статуи, в музиката от органа която огласяше църквата непосредствено до двореца, в езерото, в гледката която се откриваше от хълма. Влюбих се в цялото китно градче. Чувствах се щастлива. Опитвах се да запечатам с камерата всяко кътче, всяка уличка, чешма, часовник. Нюшател много ме впечатли!

Преди да тръгнем обядвахме в един много приятен ресторант и доволни от храната и хубавата разходка потеглихме към крайната ни точка...дома.

Беше около три следобед когато се прибрахме. Нямахме търпение да разгледаме снимките и филма на камерата. Оказа се, че повечето снимки са станали страхотни. Посмяхме се на филмчето което сме заснели. И наистина, как биха могли да не са хубави снимките при толкова хубава екскурзия която ще ни остане още един красив и незабравим спомен.

В блога  Merypoup - Заедно в Европа, са останалите три части на Великденския трип - първа част за Милано,  втора част за Ница и трета част за Монако

Швейцарската ривиера - Монтрьо, Веве, Лозана, Женева, Нион

За католическия Великден бяхме планували да ходим до френската част – Лозана, Монтрьо, Веве и Женева. Речено, сторено. На 14.04 потеглихме сутринта в посока Монтрьо. Отначало времето никак не изглеждаше обещаващо, но в момента в който наближихме Монтрьо небето се изчисти и слънцето се показа. Целият ден остана слънчев и доста топъл за средата на Април. 

Монтрьо

Първата ни спирка от маршрута беше замъкът Шион до Монтрьо. Този замък (крепост от XIII век) е едно от емблематичните места в Швейцария. Построен е върху скалист остров, отразяващ силуета си в огледалните води на Леманското езеро, по-популярно като Женевското езеро. Самия замък представляваше уникална комбинация на крепост и дворец. Пред него са се прехласвали известни личности като, Байрон, Русо и Шиле. 

Отне ни почти два часа да разгледаме целия замък, като се започне от студените издълбани в камъка килии за затворниците, през различните зали с гербове, знамена, рицарски доспехи, та до странните старовременни тоалетни и съкровищницата или по съвременно казано “трезора”:)

След това отидохме в Монтрьо. Времето беше прекрасно и слязохме да се разходим покрай брега на езерото. Хората бяха наизлезли и навсякъде беше шумно и празнично. Обядвахме и правихме много снимки. Не напразно наричат Монтрьо перлата на швейцарската ривиера. 

Наистина е много красиво. Цялата крайбрежна улица беше изпъстрена от красиви цветя и всякаква зеленина а на отсрещната страна на езерото се виждаха Алпите чиито стръмни склонове се спускаха право във водите на езерото. Навсякъде можеха да се забележат интересни и красиви дворци и вили от периода на Бел Епок.

След като изпихме по кафе на едно от многото приятни кафенета покрай езерото потеглихме към Веве. 

Веве

Малко, живописно градче само на няколко километра от Монтрьо в посока Лозана, разположено също на брега на езерото в подножието на Савойските Алпи. Карахме с колата и щом видяхме часовниковата кула преценихме, че сме в центъра му. Не бяхме сгрешили. Свърнахме по една уличка за да излезем на езерото и се озовахме право в целта:) Най-известните забележителности тук са седалището на гиганта Нестле  с музея за храната.  Само на метри от него на алеята до езерото видяхме и прословутия паметник на Чарли Чаплин, напомнящ факта, че в Корсие-сюр-Веве, големия актьор е живял от 1952г. до смъртта си през 1977г. На практика паметника беше едва забележим защото беше направен точно колкото един човешки ръст, най-вероятно неговия:)

Направихме си снимки и поехме обратно към колата.

Прогнозата за времето за следващите два дни не беше обещаваща и затова искахме да използваме хубавия слънчев и топъл ден да разгледаме колкото се може повече.

Лозана

В ранния следобед пристигнахме в Лозана – столица на кантона Во и седалище на МОК. Настанихме се в хотела и веднага излязохме да разглеждаме града. Паркирахме колата в един подземен паркинг до езерото и в момента в който излязохме от него попаднахме сред гъмжило от хора. Прекрасното време и почивните дни бяха изкарали всичко живо навън. Беше шумно, претъпкано, но много приятно:) Хората бяха насядали около ефектните фонтани и по тревните площи.

Минахме покрай един красив цветен часовник и се озовахме пред замъка Уши на брега на езерото.

От там все по крайбрежната алея, изпъстрена с много цветя стигнахме до Олимпийския музей живописно разположен на брега на Женевското езеро. Музея се пада  нависоко и се стига през терасовидно разположен парк. Множеството фонтани, склуптори и най-вече спиращата дъха гледка към езерото и Алпите остави прекрасен спомен.  Разходихме се из парка. Спряхме пред олимпийския огън. Отново снимки...просто супер:)

След това се върнахме да вземем колата за да отидем в старата част на града. Първо се изкачихме до готическата катедрала от XII в., призната за една от десетте най-красиви в Европа.

На площадчето пред катедралата цареше тишина и спокойствие. От там се откриваше невероятна гледка към стария град с малки тесни улички и тук-там разни кули на други старинни сгради. Щом влязохме в катедралата обаче тишината отстъпи място на прекрасно хорово пеене. Оказа се, че има репетиция за Великденската служба на другия ден. Послушахме малко и продължихме. Малко по-нагоре от катедралата се озовахме на друг площад където се намираше стария Епископски дворец и замъка Сен Мер. Бяхме вече доста изморени, но продължихме с обиколката. Спуснахме се по една удивителна малка уличка която ни изведе точно на Плас дьо ла Палюд. Където попаднахме на Кметството и фонтана на справедливостта.

Всъщност площадчето бе закътано сред сградите в стария град и беше много живописно както и самите заобикалящи го сгради. В един момент се чу някаква музика и видяхме, че от една от сградите се отварят вратички и започват да преминават най-различни кукли – войници и други. Оказа се, че е кръгъл час и затова имахме възможност да се разведрим с този мини спектакъл:)

Отивайки към колата минахме и покрай църквата Св. Франсоа.

Беше надвечер. Освен изморени вече се чувствахме и гладни и решихме, че е време да потърсим място където да вечеряме. Помислихме си, че е по-разумно да отидем в някое от съседните селища покрай езерото. Така и направихме, но сме сбъркали посоката. Тръгнахме в посока Веве и спряхме в едно от първите селца след Лозана. Докато стигнем до първия работещ ресторант извървяхме доста път и когато най-накрая седнахме не бяхме сигурни кое надделява повече...гладът или умората. Намери се един сервитьор, който да говори английски и дадохме поръчката си. Това което ми сервираха не се оказа точно това което очаквах, но препечените филиики спасиха положението:)

Минаваше 10 вечерта когато се прибрахме в хотела след дългия, изморителен, но прекрасен и изпълнен с много хубави емоции ден:)

Следващата сутрин не беше особено ведра. Облаци бяха покрили почти цялото небе. Слънцето правеше безуспешни опити да се покаже зад тях, но по всичко личеше, че синоптиците са били прави с прогнозата си. 

Женева

След закуска потеглихме към Женева. Искахме да отделим цял ден да разгледаме града. За Женева човек може да прочете много неща...”Космополитен град на брега на най-голямото езеро в Западна Европа...” и прочие суперлативи. Дали заради неприветливото време обаче на нас не ни се стори толкова зашеметяващ град. Първо на път ни беше да спрем  и да се разходим из международния квартал където е сградата на ООН (Плас де насион, Пале де Насион), седалището на Червения кръст и паметникът на реформацията. Открихме ги след известно лутане и то не заради друго, а може би защото очаквахме нещо по-впечатляващо. Разходихме се из парка. Върху конструкцията на една, японска мисля, че беше камбана, намерихме БГ отпечатък (на снимката) Паркът наистина беше хубав, но площадът за съжаление беше в ремонт и изглеждаше ужасно.

След това отидохме да разгледаме прословутите градини с редица аристократични вили на брега на езерото.  Предполагам, че през лятото когато всичко е пъстро и пълно с цветя те наистина са хубави, но през този сезон и на този студен и мрачен ден едва се бяха отворили тук, там лалета. За сметка на това видяхме двойка лебеди които се грижеха прилежно за  яйцата си в огромното  гнездо на самия бряг на езерото.

 Разходката ни щеше да продължи в другата част на града. Минахме по мост покрай острова на Жан Жак Русо и неговия паметник. След това паркирахме и се отправихме към английската градина покрай езерото със забележителния фонтан и цветния часовник – символ на часовниковата индустрия за града създаден през 1955г.  За неговата декорация всеки сезон се използват повече от 6500 цветя.

От там се откриваше гледка към прочутия фонтан Же д’О намиращ се в Леманското или както е по-популярно Женевското езеро. Вижда се от всяко кътче на града и се е превърнал в символ на Женева. 500 литра вода се изстрелват всяка секунда от мотори с мощност от 1000кв. И със скорост 200км/ч.

След това се отправихме към малките кокетни улички в старата част на града а небето беше все така навъсено:(

По криволичещи улички и по тесни стълби минахме покрай Мезон Тавел, най-старата къща в Женева и следвайки табелите продължихме в посока Плас Ньов, Кметството и Катедралата св. Петър, известна  в протестантския свят с това, че тук се е намирало училището и тук е проповядвал реформаторския лидер Жан Калвин. 

Точно когато стигнахме до нея и дъждът, който се опитваше от дълго време да завали най-после започна. Качихме се и разгледахме и двете кули. От северната кула се откриваше прекрасна панорама към езерото, града, планината Юра и Алпите.

А в другата кула се намираше помещението където Калвин е проповядвал.

Беше интересно. Само дето времето беше толкова лошо. Поостанахме вътре още малко с надеждата, че може да спре или поне да намали дъжда, но уви...нямаше такива надежди. Тръгнахме обратно по малките улички и излязохме на историческия площад Де бург де фур. Там в едно кафене влязохме да пием по кафе, но след като дъжда продължаваше упорито да вали решихме, че разходката ни в Женева е към края си. Останаха доста от набелязаните забележителности които не можахме да видим, но за съжаление Женева за втори път ни посрещна с лошо време.

Нион

Потеглихме обратно към Лозана по прочутия път на виното, който минава покрай езерото. Стигнахме до едно градче Нион. Дъждът беше спрял и решихме да се разходим. Имаше прекрасно направена градина по хълм, който отвеждаше в старата част на градчето.

Наблизо до пристанището, пак по разни тесни улички и стълбички се изкачихме до един замък, който беше досущ като тези от приказките.

След това продължихме по криволичещия край езерото път минавайки покрай редица малки градчета и селища кое от кое по-живописно и в късния следобед се прибрахме в хотела. Към 8 вечерта, поотпочинали, излязохме да вечеряме, но този път в Лозана на брега на езерото. Имахме късмет дъждът да спре за малко и след хапването се разходихме около езерото и замъка Уши след което се прибрахме отново в хотела.

На сутринта в неделя времето беше още по-неприятно. Тръгнахме си обратно за Цюрих. Искаше ни се да спрем да разгледаме друг град във френската част, Фрибург, но дъждът беше толкова силен, че го подминахме и продължихме. Беше обяд когато се прибрахме в къщи. Въпреки двата дни лошо време си направихме прекрасна Великденска екскурзия от която ще ни останат много хубави спомени, снимки и кадри записани на видеолента:)

Замъкът Шион, Монтрьо, Веве

Lausanne, Geneve, Nyon

Други пътеписи за Монтрьо, Веве, Женева и Лозана