Seelisberg - Rütli (Weg der Schweiz)

Беше приятна септемврийска неделя. Уговорихме се с наши приятели да отидем на разходка до една красива местност свързана с историята на Швейцария или по-точно с легендата за мястото, където е положенa клетвата дала началото на тази прекрасна държава.

Само на 40-50 мин. с кола стигнахме до градчето Brunnen разположено на брега на Езерото на четирите кантона (Vierwaldstättersee) или по-известно като езерото на Люцерн. Планът, който имахме беше следния. С корабче до Treib. От там със зъбчато влакче щяхме да се изкачим до Seelisberg, после да се спуснем пеша до Rütli и да хванем обратно корабче до Brunnen.

На няколко минути от паркинга се намираше кея за туристическите корабчета. Купихме си билети и докато изчаквахме да дойде нашето корабче хапнахме сандвичи и направихме някоя друга снимка.

За наш късмет се случи да се качим на един от старите кораби, който сам по себе си бе истинска атракция с машинитие  и целия облик - вътрешен и външен.

Само няколко минути по-късно акостирахме пред колоритния кей на Treib и от там директно се качихме на влакчето към Seelisberg.

Изкачването разбира се беше съпътствано с прекрасни гледки откриващи се във всички посоки. Колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-красиви ставаха и гледките към езерото и планините.

Слизайки от влакчето на върха се озовахме на едно малко площадче с ресторант в алпийски стил, спирка на пощенски автобус и планински къщички. Но най-голям колорит внасяше  гаричката на зъбчатото влакче, буквално като извадена от приказка :)

От тук тръгваха много маршрути, но ние се отправихме към т.нар. Weg der Schweiz - historische Wanderung zum Rütli. Маршрутът отнемаше около 50 мин. според табелите и което е по-важно, предстоеше ни само спускане надолу ;)

Тръгнахме покрай къщите по малък асфалтов път. Беше някъде около 2ч. следобед и слънцето грееше все по-силно. Чудесно време за разходка.

Впечатли ни едно ябълково дърво, което беше оформено като бръщлян по стената на една къща. Абсолютно неестествена форма, но пък за сметка на това ябълката беше пълна с плод :-O

В края на селцето пътят се смени с чакълеста пътечка.

А гледките наоколо продължаваха да ни пленяват. В едната посока се открояваха в далечината двата емблематични върха надвиснали над град Швиц - Kleiner und Grosser Mythen, надолу синееше езерото с много бели платноходки, в трета посока се издигаха високите алпийски върхове в централна Швейцария. С две думи, красота и идилия. По цялата пътека имаше издълбани в дърво надписи и символи на кантоните основатели на държавата.

Лека-полека стигнахме до Gasthaus Rütli (по нашенски нещо между хижа и хан).

Наблизо се намираше прословутата поляна Rütliwiese. Според легендата на това място през 1291г., след смъртта на император Рудолф I от династията Хабсбург, представители на областите Ури, Швиц и Унтервалден се срещат и сключват съюз за отбрана. Те дават клетва и подписват т.нар. "Федерална Харта", която днес може да се види в музея на град Швиц. В днешни дни всяка година в деня на националния празник 1-ви август, на тази поляна се извършва символично подновяване на  клетвата, а президентът на Швейцария произнася слово.

Преди да слезем до кея на корабчетата седнахме да пием по кафе и да си починем след приятната разходка. Времето беше толкова хубаво, мястото толкова зареждащо, че на мен лично никак не ми се тръгваше  :-/

На десетина минути от Gasthaus Rütli стигнахме до кея.

Обратното пътуване с корабчето от Rütli до Brunnen отново не беше дълго. Макар и отдалеч успяхме да видим скалата в езерото наречена "Камъкът на Шилер". Тази чест той е заслужил заради това, че през 1804г. е обезсмъртил в пиеса легендарния швейцарски герой Вилхелм Тел.

Скоро слязохме обратно на кея в Brunnen. Беше пълно с туристи. Едни сега идваха, други си тръгваха. Корабчетата бяха пълни и двете в посоки. Нашата разходка обаче беше към края си.  По пътя към паркинга направих последните снимки в малкото крайбрежно градче.

За няколко часа в този слънчев септемврийски следобед се заредихме с енергия от чистия въздух и красивите пейзажи. Видяхме още едно от хилядите места в тази малка държава, които си струват да се посетят. А аз лично, се опитах да се потопя в онази далечна епоха през 1291г., когато няколко смели мъже от тези три малки области около езерото са дали началото на Швейцария. Сигурно никога не са предполагали и допускали, че от техния съюз ще се роди една невероятна държава, каквато е днес Швейцария.

 Seelisberg - Rütli

Grimselwelt - Gelmerbahn

Има места, където е желателно да се отиде, когато има максимално малко хора ;) И така в началото на септември имах един почивен ден през седмицата. Прогнозите бяха за хубаво време и затова се отправих към едно място, което отдавна бях набелязала.

Grimselwelt е туристическа дестинация, която се намира в Берн Оберланд и предлага много различни маршрути, лифтове, влакчета, висящи мостове, езера и какво ли още не. Там се намира ждрелото Aareschlucht, водопадът Reichenbachfall (повече информация в пътеписа тук), музеят на Шерлок Холмс и редица други атракции. Моята цел беше да се кача на най-стръмната железница в Европа - Gelmerbahn, достигаща наклон 106%.

След като стигнах до Люцерн се качих на влака по линията GoldenPass. Винаги са ме впечатлявали влаковете, където маршрутът е изобразен на масичките. По всяко време може да следиш от къде минаваш и накъде отиваш ;)

И така преминавайки покрай езерото на Люцерн започнахме да навлизаме все по-навътре в планината. Продължихме покрай Sarnersee и по-малкото Lungernersee. Влакът се виеше по склонове откриващи невероятни гледки към езерата заобиколени от планински върхове и в ниското тучни ливади с красиво пръснати градчета и селца.

Постепенно започнахме да се изкачваме.

На границата на кантоните Obwalden и Bern се намираше прохода Brünig-Pass.

От там влакът започна да се спуска към долината Haslital. Една живописна долина намираща се в Централна Швейцария между Интерлакен и Люцерн и обградена от високопланинските проходи Brünig, Grosse Scheidegg, Susten и Grimsel. Точно към Grimsel се бях отправила днес ;)

На гарата в Meiringen се качих на едно миниатюрно влакче с което стигнах до Innertkirchen и от там с пощенския автобус продължих навътре в планината по път криволичещ покрай река Aare. Оказа се, че за пощенските автобуси, които преминават планинските проходи се доплаща, тъй като са един вид атракция. И наистина шофьорът беше едновременно и гид, който насочваше вниманието към различни по-интересни места покрай, които минавахме или просто разказваше интересни факти за района. И така неусетно стигнах до хотел Handegg.

На няколко минути се намираше Gelmerbahn. До него можеше да се стигне по пътека покрай паркинга или по висящ въжен мост, ако се мине покрай хотела. Реших, че моста ще го оставя за навръщане и побързах към влакчето с надеждата да успея да се кача най-отпред. Въпреки, че беше делничен ден отново не липсваха посетители :|

Gelmerbahn е построен през 1926г., но първоначално се е използвал за индустриални цели. Едва от 2001-ва година се превръща в туристическа атракция за хора любители на силните усещания. С наклона си от 106% той се нарежда на първо място в Европа като най-стръмна железопътна линия. За няколко минути влакчето се изкачва на 1850м. над морското равнище, до езерото Gelmersee.

Организацията беше по-различна от подобни влакчета на други места. Тук предварително на касата те питат колко време предпочиташ да останеш горе и ти дават номерче с час за връщане. С две думи трябва хубаво да си направиш сметката предварително ;)

За съжаление не успях да се кача най-отпред, но все пак имах добра видимост. Изкачването наистина беше интригуващо. На практика то беше почти, да не кажа, напълно отвесно. Изумително беше как точно се задържа този влак на релсите.

Стигнала до върха, съвсем наблизо се виждаше езерото Gelmersee. На височина почти 2000м. и обградено от снежни върхове нямаше нищо странно в тюркоазения му цвят на водата. Разходих се наоколо. От едната страна бяха надвиснали високи скалисти върхове. От другата страна имаше изградена стена, като на язовир и от там се откриваше красива гледка към планините и долината в ниското. За съжаление обаче времето не беше съвсем ясно и върховете се криеха в облаците.

Дойде време да се връщам. Толкова силно ми се искаше да се кача най-отпред, но се оказа абсолютно невъзможно. Бях на третия ред, но пред мен първите два бяха пълни и беше невъзможно да видя отвесното спускане. Аз се бях разположила сама на третия ред и през цялото време се плъзгах ту на ляво, ту на дясно по седалката само и само да видя по-добре, но уви, нямаше смисъл. Оставаше ми само да наблюдавам гледките отстрани :(

Слизайки от влакчето се отправих към висящия мост Handeckfallbrücke. Високият 70м. мост минава над река Ааре, където тя пада като 56 метров водопад. Мостът е бил построен през 2006г. от швейцарската енергийна компания. Преминаването не беше страшно, особено след като две седмици по-рано бяхме ходили на друг висящ мост дълъг близо 400м. А водопадът наистина изглеждаше впечатляващо.

Навръщане хванах пощенски автобус до Meiringen, а от там обратно по красивия път до Люцерн.

Имаше влак, който тръгваше към Швиц. Качих се и до последно се двоумях дали да продължа до Швиц и да се разходя там или да сляза в Arth-Goldau от където да хвана влак за вкъщи. Щеше да стане късно и да ми е припряно, затова реших да оставя Швиц за друг път и слязох в Arth-Goldau. Градът служеше като гара разпределителна, защото от тук минаваха много влакове, а също така беше една от отправните точки за върха Риги. Имах около 30 мин. и вместо да стоя на гарата се разходих наоколо.

А след това се качих на Voralpen-Express и малко по-късно бях у дома в Раперсвил.

Въпреки разочарованието от невъзможността да се кача най-отпред на екстремното влакче и да изживея силната емоция, все пак прекарах един чудесен ден, направих си приятна разходка и се нагледах на красиви планински гледки :)

Grimselwelt - Gelmerbahn