събота, 14 юли 2012 г.

Валенс - една сбъдната мечта

Това което ще напиша и надявам се допълвам не е пътепис. Това е по-скоро разказ за една наистина сбъдната мечта – мечтата да живея някога в Алпите. Е, за сега живеенето там е само през уикендите, но надявам се един ден да стане за постоянно.
Още от дете мечтаех да отида в Швейцария и по-точно в Алпите. За мен Швейцария и Алпите вървяха като едно цяло. Дори не си спомням как точно се е зародила тази мечта, но тя ме съпътстваше през целия ми живот. А по времето на социализма тази мечта изглеждаше меко казано нереализуема.
По-късно, когато нещата се промениха, както в политически, така и в личен план, мечтата продължи да живее в мен и дори да се развива. Всяка сутрин в слънце, дъжд или сняг трябваше да вървя до работа близо половин час. През това време си представях, че спечелвам джакпот от тото-то достатъчен за да си купя малко хотелче на някой средиземноморски остров и малка планинска хижа в швейцарските Алпи. До такава степен се вживявах в мечтите си и до такива детайли изпадах във въобръжението си, че когато пристигнех на работа се ядосвах, че трябва да се върна в реалността.
И ето, че близо 10 години по-късно мечтата ми се сбъдна или поне една част от нея. Не съм спечелила джакпот от тото-то и ако трябва да съм искрена аз дори не пусках тото. Нямам хотелче на средиземноморски остров, нито планинска хижа, но имам възможност да си бъда у дома в апартамент със спираща дъха гледка в едно прекрасно село в Алпите.
А историята започна така...В моменти, когато с Вал си представяхме къде бихме искали да живеем след време, най-често спрягахме италианската част на Швейцария. Там климатът е много по-хубав, слънчевите дни много повече, а красотата около езерата Лугано и Маджоре е всеизвестна. След неколкократни обиколки в района, дори бях харесала и точното място, градчето Моркоте (пътепис за него има тук и тук). Постепенно обаче идеята за италианската част беше отхвърлена, не за друго, а защото стана ясно, че в района няма минерални басейни, което беше най-важното изискване на Вал.
Тогава той подхвърли да търсим нещо около Цурцах, на  немската граница, но аз категорично се противопоставих, тъй като моето основно изискване беше да сме някъде в планината. И така се утвърдиха двата най-важни критерия за бъдещото жилище – минерални води и планина;)
Бях чувала за балнео-курорта Бад Рагац, който се намира наблизо до езерото Валензе и където е много красиво и често ходим. Но всичко това бяха просто планове за в бъдеще и нищо повече. Докато един скучен и мрачен неделен ден в края на ноември, убивайки времето сърфирайки в нета, попаднахме на обявата за апартамента във Валенс.
Още същата седмица Валери поиска повече информация и уговори ден за оглед. На мен всичко ми се струваше просто ей така, не насериозно, но пък беше добър повод за разходка.
И така, беше в началото на декември, една от онези ужасни навъсени  почти зимни съботи, когато отидохме за първи път във Валенс.
На 100км. от Цюрих пътят до Бад Рагац беше само магистрала. Бяхме тръгнали нарочно по-рано, защото искахме да видим и самия град Бад Рагац. Все пак не беше лошо да знаем повече за околностите. Бяхме ходили до Майнфелд и Хайдидорф (пътеписът за Хайдиланд) намиращи се само на няколко километра от тук, но с това се изчерпваха впечатленията ни от района. Разходихме се набързо и продължихме към Валенс. Пет километровия тесен планински път криволичеше и се изкачваше до 1000м. надморска височина за да стигне до селцето Валенс. Помислих си, че това е достатъчно за да откаже Вал от идеята, но си премълчах. Все още имахме достатъчно време до срещата с агента и без да му мислим тръгнахме да изследваме новата територия. Това не беше трудна задача предвид размерите на селцето. Цялото можеше да се обиколи за броени минути. Най-накрая дойде време да огледаме и апартамента. До този момент се опитвахме да гадаем по снимките в обявата и по картите на Гугъл дали има панорамна гледка и ако да, доколко. Има ли дървета които да скриват евентуалната гледка и все от този род неща.
Излишно е да казвам, че общите части на блока, макар да беше близо 40 годишен, изглеждаха и бяха подържани така сякаш е построен преди година. Качихме се на втория етаж, влязохме в апартамента и щом агентът вдигна щорите аз занемях! Дори и в този ужасен, мрачен и дъждовен ден се виждаше величествената гледка към планините надвесили се от всички страни. А право напред се открояваше един връх, който в последствие научихме, че се казва Каланда и е висок 2697м..
Разглеждахме апартамента, но за разлика от Вал, който искаше да види и научи всичко подробно за самия апартамент аз непрекъснато се връщах на терасата да погледам панорамата. В самия апартамент имаше две основни неща, които не ни харесаха. Плочките в банята, които бяха невероятно демоде и тези в кухнята по същата причина. Това обаче изобщо не можеше да ни притесни или разочарова, ние просто бяхме запленени от изгледа, който се откриваше и от двете стаи. Дори и в най-смелите си представи не допусках, че можем да бъдем толкова приятно изненадани.
След огледа бяхме меко казано превъзбудени и понеже минаваше 2ч. следобед решихме да отидем и да хапнем по един гулаш в местния ресторант, който бяхме видяли докато се разхождахме из селото и който носеше звучното име Клостерхоф. Оказа се много приятно и уютно местенце в битов стил. 


Въодушевено коментирахме, обсъждахме селото, апартамента, всичко. Бяхме дошли просто така, а ето, че сега обмисляхме сериозно офертата.
Още същата вечер започнахме да си представяме какво ще променим и как бихме искали да изглежда бъдещият ни апартамент. Да, точно така започнахме да го възприемаме. Това беше място в което се влюбихме от първия момент.
След по-малко от два месеца, в най-голямата зима апартаментът беше наш. 

В деня на сделката - поляната зад блока и пътеката към входа

В деня на сделката - изглед от балкона
 А след още два месеца беше освежен и декориран така както си го бяхме представяли. До такава степен се бях въодушевила, че открих скрити таланти в себе си и започнах да майсторя неща каквито никога преди това не бях правила;)




Шишарките също са от околностите на селото;)





И ето, че посрещнахме първата пролет в новия апартамент. Никога няма да забравя първото събуждане, когато с отварянето на очите си пред мен се извисяваха планинските върхове.
Разбира се стана традиция всеки слънчев уикенд да прекарваме там. Чакахме с нетърпение края на седмицата за да потеглим натам. 

Вал си завързва мартеницата до блока

Пощенският автобус и спирката пред пощата - изглед от балкона

Панорамна гледка от балкона към селото
Изглед към връх Каланда

На няколко пъти посрещахме гости за да полеем новия апартамент. 





Въпреки, че селото е малко, съвсем не му липсва социален и културен живот. Без да знаем предварително (нямаме навик да следим за местните празници) станахме свидетели на един шарен карнавал в най-лютата зима с много музика и костюми. Главната арена на действието се разиграваше точно на улицата пред нас и от нашата позиция на балкона бяхме като на висока трибуна ;)




В друг ден, този път през есента, уцелихме изложението на кравите от региона. Или иначе казано „Мис крава” :)
Може да звучи смешно, но този празник започна от сутринта в събота и продължи почти до неделя сутринта ;) Имаше изготвена богата програма, раздаване на награди и призови места, музика и какво ли още не. Целият този панаир се разви също до нашия блок :) На поляната отзад бяха кравите, а на паркинга бяха разположени сергиите и шатрата, където до рано сутринта продължи веселието.
  








А иначе заниманията ни бяха различни. Вал по-често се отдаваше на релакс в минералния басейн и сауната, които бяха на метри от нас. Аз неколкократно правих обиколки из селото за да го имам на снимки, както през пролетта, така и през лятото. 

Блокът сниман от различни ъгли

Поляната зад блока

Блокът от друг ъгъл



Къща за гости и ресторант Клостерхоф

















спирката пред блока и надпис с реклама за апартаменти под наем в нашия комплекс


Набелязвах си маршрути и обикалях из околностите. През един невероятно горещ ден реших да отида до старата станция на лифта, която вече е затворена. Разходката беше много хубава, само дето в един момент жегата стана нетърпима а аз изкачвах стръмен баир без нито едно дърво наоколо. На високото се виждаше горичка и само се молех да стигна по-скоро до нея за да си почина на сянка. След това връщането беше по-лесно;)




Друг път си бях набелязала един баир, който се виждаше от нашия балкон. Исках да отида до там за да видя как изглежда нашето село. Речено сторено – разходих се и до там;)



съседното село Vasön


Трети път отново поехме, този път двамата с Вал по друг баир.


       И така лека полека дойде зимата а с нея и първата зимна разходка...



Заслони за почивка




Но това са само една част от разходките около Валенс. Заслужава си да се разкаже за Таминашлухт, Сан Мартин, Ruinaulta, разходката през пролома Тамина до Бад Рагац и незабравимия излет до Пицол, които обаче ще опиша в отделни разкази.



Валенс и региона - видео



Карнавалът във Валенс



Пътят между Валенс и Бад Рагац


Регионът на езерото Валензе

 

Към разказите за  ПицолТаминашлухт, разходка в пролома и Бад Рагац,

                                Св. Мартин и Ruinaulta