вторник, 31 май 2011 г.

Heidiland - по стъпките на Хайди

Времето беше многообещаващо макар и да бе едва втори април. Затова без да се чудим потеглихме към едно от стотиците красиви кътчета на Швейцария, а именно – Heidiland. Идеята се беше зародила в мен още през студените зимни вечери, когато ровейки се във всевъзможни сайтове кроях планове за хубавите топли дни.
Heidiland е район, който се простира в източната част на Швейцарските Алпи, непосредствено до границите с Лихтенщайн и Австрия, до красивото езеро Валензе. В целия район са пръснати много курортни селца, които предлагат всякакви атракции и спортни съоръжения – писти, лифтове, хотели, приказни планински шалета, пътеки за разходки, роделбани и какво ли още не. За любителите на релакса също е помислено. В долината между зъберите на Алпите е известния с термалните си извори град Бад Рагац, а само на няколко километра от него и почти на границата с Лихтенщайн се намира кокетното градче Мейнфелд.
Разбира се основната забележителност и сърцето на Heidiland е селцето с къщата на световно известното швейцарско момиченце Хайди от романа на Йоана Спири. Самата авторка прекарва няколко лета в красивия планински район, който я вдъхновява да напише историята за Хайди. Така в края на 19 век се появява първата й книга за швейцарското момиченце.
И ето, че сега, повече от век по-късно ние се бяхме отправили към селцето Heididorf, за да видим къде и как е живяла малката героиня на романа.
Пътуването до там не мина без майтапи. Бяхме почти стигнали, когато приятелят ми Вал, притеснен от табелите по магистралата указващи отклоненията за Лихтенщайн, Мюнхен и Австрия ме попита уж притеснено, дали съм сигурна, че не отиваме някъде извън Швейцария:) Аз бях съвсем наясно къде отиваме, но му отговорих също на майтап, че Хайди е швейцарка, така че да бъде спокоен;)
Няколко минути по-късно стигнахме до Мейнфелд. Предварително бях проучила възможните опции и понеже искахме да повървим избрахме – тоест аз избрах;) за отправна точка маршрута, който тръгва от гарата. Паркирахме колата и поехме през градчето по посока на табелите указващи пътеките на Хайди. Имахме избор между няколко варианта. Тръгнахме по обиколния. Слънцето препичаше силно и беше станало много топло. Щом излязохме от градчето и продължихме да се изкачваме по хълма, пейзажът покрай нас започна да става все по красив. Първо минахме покрай  разположени терасовидно лозови насаждения. Продължихме все нагоре. Наоколо зелени поляни, насреща планински зъбери, а като се обърнеш назад, спираща дъха гледка към долината с градчетата Мейнфелд и Бад Рагац и зад тях отново планински върхове.


Стигнахме до едно голямо дърво в което имаше процеп като хралупа а до него интересно направена пейка от изсъхнало дърво.
Дървото беше като от приказките и сякаш всеки момент от хралупата можеха да излязат елфи или разни други магически същества. Решихме, че това е мястото където ще починем и на сянка под клоните му, с прекрасна гледка към цялата долина се подкрепихме с по един сандвич преди да продължим.


Малко по-нагоре поляните се смениха с малки горички и скътани в тях планински шалета. Наближавахме към нашата цел. След още малко изкачване, но вече по тясна чакълеста пътека стигнахме до табела която ни посрещаше с добре дошли в селцето на Хайди (Heididorf).


Минахме покрай стари каменни дувари и още по-стари къщи, плевни и други подобни и се озовахме до едно невероятно площадче, като тераса с прекрасен изглед. В центъра на площадчето имаше голяма чешма, огромно дърво, пейки и масички за отмора.


В единия край на площадчето се намираше голяма къща с всевъзможни украси по фасадата и безброй градински джуджета и кукли.


В другия край на площадчето се намираше пощенския офис, който служеше също за билетен център и сувенирен магазин. След като направихме достатъчно снимки от един и друг ъгъл, влязохме в магазинчето да си купим билети и продължихме към къщичката на Хайди.
Малко в страни от площадчето, сгушена между няколко високи бора се намираше тя – наполовина каменна, наполовина дървена, истинска традиционна, планинска, швейцарска къща. Още с влизането в нея сякаш се потопихме в онази далечна епоха на 19-ти век.


Всичко беше така изложено и представено, че сякаш наистина си се върнал повече от столетие назад във времето. Обиколката премина през зимника на приземния етаж, продължи с всекидневната на горния етаж, където седнали около масата бяха направени като живи, фигурите на Хайди и най-добрият й приятел Петер.


След това влязохме в кухнята, после в спалнята на дядото на Хайди, друг главен герой от историята. На най-горния етаж беше стаята на Хайди от прозореца на която между клоните на бора се откриваше прекрасна гледка към долината.



Там беше и килера, където са се съхранявали някои вещи и хранителни стоки а през малкото прозорче изгледът към двора на къщата и планината беше невероятен.


На Вал му направи силно впечатление тоалетната. Тя беше в къщата, но погледнато отвън се виждаше, че е като пристройка към нея. Стигнахме до извода, че още тогава хората са мислели за удобството си, за разлика от външните тоалетни в българските села.


Но и това не беше всичко. Дворчето на къщата беше също толкова кокетно и хубаво, като всичко наоколо.

 След като разгледахме, се запътихме към другия край на Heididorf. Щяхме да направим нещо като обиколка. Маршрутът продължаваше към хотела Heidihof, където имаше голям паркинг (в случай, че някой не иска да ходи пеша може да го използва). А от там пътеките бяха две – едната пряко надолу към Мейнфелд, а другата обиколна покрай фонтана на Хайди. За съжаление не успях да убедя приятеля ми да минем по обиколната и тръгнахме по кратката.
Дори и да беше пряка аз бях толкова запленена от всичко наоколо, че се спирах на всяка крачка да снимам, а Вал къде на майтап, къде наистина ми подвикваше…”хайди, Хайди”:)

Минахме отново покрай лозови насаждения и тогава ми направи впечатление, че те бяха толкова еднакво подрязани и усукани, че изглеждаха като изкуствени. Наложи се Вал да ми обясни, че когато са направени по този начин, гроздето може да бъде събрано със селскостопанска техника. Дали е така, аз не знам, но му се доверих;)
Бяхме преминали поляни и лози и скоро се появиха кокетни къщи с дворове а след тях и самото градче Мейнфелд.
Като много други и то беше старинно с малки криволичещи улички отвеждащи на също толкова малки и слънчеви площадчета с фонтани и чешми.



За няколко минути го прекосихме цялото. Преминахме покрай църквата с камбанарията, кметството с изрисуваната фасада и часовниковата кула извисяваща се над всички останали сгради.


После продължихме по „главната” улица с характерните сводове под къщите и накрая покрай замъка и една добре оформена градина. При все, че съм виждала десетки подобни градчета, отново бях запленена от цялата атмосфера наоколо. Спирах се да снимам и да разглеждам и най-дребните детайли, като изобразените знаци по къщите или слънчевите часовници на фасадите им.
Беше си истински летен ден с безоблачно синьо небе, но за съжаление дойде време да тръгваме. Минаваше 4 следобед когато потеглихме обратно към дома.
Оставихме селцето и къщата на Хайди зад гърба ни, но ще съхраним спомените, снимките и филмчето което направихме от това великолепно кътче на Швейцария.


Хайдиланд - видео



Пълна информация за Heidiland ще намерите в официалния сайт: http://www.heidi-swiss.ch/


Други пътеписи за район Хайдиланд тук и тук


2 коментара:

  1. Въпреки че вече съм отдавна минала детските години, книжката за Хайди все още си остава една от любимите ми. Благодаря Ви, че ми доставихте удоволствието да се разходя по това приказно място. Определено имате талант на разказвач. Почти съм изчела всичките Ви пътеписи с голям интерес.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз Ви благодаря :) Швейцария наистина е чудесно съчетание на природата и човека съжителстващи в пълна хармония. А историята за Хайди и мен ме е впечатлявала от малка. Може би заради нея се зароди мечтата ми да отида един ден в Алпите. И въпреки, че казват, че всяка постигната мечта губи от чара си, аз и до днес съм влюбена в тази планина, при все че всеки ден е пред очите ми.

      Изтриване