събота, 21 юни 2014 г.

Ebenalp – регион Апенцел

Беше през зимата, когато съвсем случайно попаднах на една статия с 30 невероятни места, които човек трябва да посети. Оказа се, че едно от тези места се намира само на 60км. от нашия дом :) Снимките изглеждаха страхотни и оставаше само да дойде подходящият сезон и хубав слънчев ден.
Началото на юни започна с хубаво време. Прогнозата за уикенда предвещаваше над 30 градуса и слънчево време. Обадихме се на наши приятели да споделим идеята и в неделя сутринта потеглихме към Ебеналп.
Стълпотворението около паркинга до станцията на лифта във Wasserauen беше огромно. Хубавото време беше изкарало хората в цяла Швейцария. И тук се случи нещо много странно, направо чудо. Бяхме три коли тръгнали от различни точки и по различно време и изведнъж се оказахме заедно на опашката от стотици коли за паркиране. Пред нас бяха Анатоли, Биляна и малката Мария, а зад нас се оказаха Владо, Юлия и малкият Стефчо :)
Швейцарската организация беше на ниво. Паркингите се бяха изчерпили, но наоколо имаше големи ливади и насочваха колите към тях. Няколко души регулираха движението и паркирането. Паркирахме и се отправихме към станцията на лифта. Слънцето вече беше напекло силно и въпреки, че се намирахме на близо 900 м. жегата беше доста голяма. Между пътя и лифта имаше малка рекичка, където деца и възрастни се обливаха с вода. Опашката пред лифта беше огромна. В компания обаче времето минава неусетно. Говорихме си, хапнахме си бисквити, ходихме на смени да се разхлаждаме на реката, правихме снимки на околностите и парапланеристите, които бяха буквално като голямо ято в небето. И така след близо час дойде и нашият ред.







За 6 мин. се изкачихме до Ебеналп на 1644м. Гледките бяха неописуеми. Надолу в ниското се виждаха китните селца и зелените ливади, а срещу нас планинските масиви и заснежените върхове на Алпите. Преди да продължим по набелязания маршрут се спряхме да направим снимки, да се полюбуваме на гледката и да видим излитането на няколко парапланеристи.






А след това поехме по пътеката надолу. Бяхме избрали най-краткия и интересен маршрут Ebenalp-Wildkirchli-Äscher-Ebenalp, който според табелите отнемаше 50 мин.


Спускането беше лесно и дори приятно. За 10-12 минути стигнахме до пещерата (Wildkirchlihöhlen), където са били открити праисторически останки на пещерна мечка и различни каменни оръдия на труда доказващи, че през каменната ера (45 000 - 30 000 г.пр.н.е) тук е имало човешко присъствие.



След жегата спускането през пещерните галерии беше добре дошло и дори ни стана малко хладно. До изхода на пещерата в долния край имаше малка дървена къщичка, т.нар. къща на отшелника. В нея имаше изложени експонати от откритите на това място каменни сечива и скелет на мечка.



Наблизо, все покрай скалите по тясна пътека стигнахме до Wildkirchli, малък параклис надвиснал буквално до пропастта, а в скалата до него образуваща навес беше направен нещо като олтар с пейки за поклонниците.
Параклисът е бил построен през 1621 от отеца от ордена на капуцините Филип Танер и разширен през 1658 от преподобния Пол Улман. Пещерата-олтар свидетелства за благочестието на отшелниците, които са я обитавали като място за поклонение 1658-1853г. Мястото наистина излъчваше някаква магия.





След Wildkirchli пътечката продължаваше на изток покрай скалите и преминавайки покрай миниатюрни дървени къщички скоро пред нас се появи като красива картичка планинската хижа Äscher, една от най-старите в Швейцария. Гледката наистина спираше дъха. Подпряна от скалите от една страна и надвесена над пропастта от друга, хижата изглеждаше като извадена от приказна книжка :)









Не можахме да си намерим място на масичките на слънчевата тераса и седнахме вътре. Поръчахме си по сладолед и кафе и останахме учудени, че цените бяха като навсякъде другаде. Все пак до тук се стигаше само с лифт и по козя пътека. Дори не ми се мисли как се зарежда ресторанта с всички продукти, но със сигурност това не се отразяваше на цените ;)
Не ме свърташе особено вътре и затова излязох да направя още снимки. Панорамата беше невероятна. Няма как да я опиша с думи.






След кратката почивка продължихме по маршрута, който бяхме избрали обратно към станцията на лифта. За разлика от слизането до хижата изкачването се оказа доста трудно. Пътеката на места беше не само много стръмна, но и толкова тясна, че на моменти се минаваше само по камъни. Бяхме като диви кози ;)
Спирах често за фотопаузи, защото ми се искаше всичко да запечатам. По принцип децата не обръщат особено внимание на красотата, която предлага природата. За тях е важно да има забавление. Затова останах изненадана, когато Мария, прехласната по гледките, каза, че като се прибере ще нарисува картина и посочваше на татко си, кое точно да снима :) Тази реакция сама по себе си говори на какво райско кътче бяхме в този прекрасен слънчев ден.





Най-накрая се изкачихме до билото. Бяхме изплезили езици от стръмното изкачване.





Скоро стигнахме и до лифта. Не бързахме да слизаме надолу. Наблюдавахме пак парапланеристите, попивахме гледките  и с две думи се наслаждавахме на всичко наоколо.




Жегата в долината беше станала още по-голяма. Нещо необичайно за Швейцария. Преди да се качим по колите се разхладихме на рекичката, разменихме още няколко думи и всеки пое по своя си път. Без съмнение идеята да посетим това място беше много добра. Бих се върнала с удоволствие и сигурно съвсем скоро ще го направя :)


Ebenalp




Няма коментари:

Публикуване на коментар