сряда, 24 октомври 2012 г.

Beatushöhlen & Beatenberg

Както обикновено септември в Швейцария започна с хубаво време. Купих си еднодневна карта и се отправих отново към региона около Интерлакен. Този район предлага толкова много маршрути, инетресни и красиви места за посещение, че винаги има какво ново да се разгледа. И така днес целите ми бяха две - пещерите Свети Беатус и градчето Беатенберг.

Малко след 10ч. сутринта автобусът ме остави до входа към пещерите. Разположени на североизточния бряг на езерото Thunersee и навлизащи дълбоко в масива Niederhorn, те се смятат за най-дългата варовикова пещерна система в Швейцария.



И въпреки, че пещерите се намираха високо в скалите изкачването беше много приятно и интересно. Първо стигнах до кокетната постройка на Höhlenmuseum, пред която имаше изкуствено езерце с фонтан и много цветя.



Малко по-нагоре стигнах до Fabelhäuschen с интересни дървени фигури отвън и дракони вътре. На къщата беше поставен гербът на светеца борил се с драконите.




Пътеката продължаваше да се вие нагоре, а през малки дървени мостчета минавах над водни естакади от където се откриваха красиви гледки надолу към езерото, насреща към планините и нагоре към манастира при входа на пещерите.





Най-накрая стигнах до горе. При входа на Пещерите на Свети Беатус се намира гробът на светеца и впечатляващият с архитектурата си Августински манастир, чиято обител се простира над стръмна каскада от красиви водопади. Според легендата Свети Беатус бил монах - мисионер, дошъл по тези земи през VI в. от Ирландия. Той прогонил дракона, обитаващ варовиковите пещери и заживял в неговото „леговище“, където проповядвал християнската религия.


Оказа се, че в пещерата се влиза само на групи. Купих си билет и докато чаках седнах да хапна сандвичи. Точно в 12:30ч. с швейцарска точност нашата група влезе в пещерата. Отвореното за посетители трасе е около километър, а близо 14 км са все още в процес на изследване. Преминахме през доста зали със сталактити и сталагмити, с бурни подводни водопади, тесни пасажи и дори останки от древно селище. Обиколката не беше нещо особено, а на всичко отгоре беше много студено и продължи поне час #-o :-<




Излизайки от пещерата се спуснах надолу по романтичната пътека и излязох на пътя точно навреме за да хвана автобуса за няколко спирки до Beatenbucht. От там тръгваше зъбчатото влакче към Beatenberg. Можех да продължа с лифт до Niederhorn, но днес бях решила да се разходя в планинското селище Beatenberg.
Разположено на слънчева тераса на около 1200м. високо над езерото Thunersee, в сърцето на Швейцарските Алпи, Беатенберг е любимо място за отдих за всички почитатели на типичната алпийска атмосфера. Негова главна атракция е именно географското му положение – далеч от глъчката на туристическия поток предпочитащ крайбрежните населени места и предлагащо уникална панорамна гледка към планините и трите популярни върха Айгер, Мьонх и Юнгфрау





Тръгнах по главния път, а наоколо тучни ливади и пръснати навсякъде планински къщи отрупани с цветя.






По едно време реших да хвана автобус и да отида до другия край на селището, а от там да тръгна обратно. Речено сторено  ;) С пощенския автобус отидох до туристическия център на 3км. по-далеч и бавно полека тръгнах назад. 


Подминах сградата на кметството, която идеално се вписваше в пейзажа и малко по-нататък стигнах до хотел Favorita. Реших да пия кафе на терасата му от която се откриваше прекрасна гледка. Беше много релаксиращо. Нямаше много хора и цареше едно истинско спокойствие. А гледката...без думи!

кметството

кафе в хотел Favoritа  (в съседство Реформаторската църква)

на кафе и спираща дъха гледка

След кратката следобедна почивка продължих все по пътя към станцията на влакчето. В съседство на хотел Favorita се намираше реформаторската църквичка. Малка, спретната постройка.



Останалото разстояние го изминах неусетно. Спирах да снимам пасторалните гледки към езерото Thunersee и  върховете Eiger, Mönch и Jungfrau, както и към множеството шалета.







Покрай мен непрекъснато минаваха хора покачени на тротинетки, които изглежда бяха най-обичайното превозно средство тук ;)


Обратно с влакчето се върнах до езерото.


А от там с автобус до Тун. Времето беше напреднало. Слънцето почти залязваше. Имах време до влака за Цюрих, затова направих една кратка разходка в Тун. Тази година се честваха 100 години от потъването на Титаник и по този повод едно от възловите кръгови кръстовища беше декорирано с един потъващ Титаник :|





Прибрах се доста късно. Денят наистина беше дълъг, но изпълнен с много приятни и зареждащи емоции. Посетих още две места в тази прекрасна държава. А колко много има още ;;)


 Beatushöhlen & Beatenberg & Thun




Няма коментари:

Публикуване на коментар