Алпийски върхове (част 2)

Продължаваме да изкачваме алпийски върхове и във втората част на пътеписа...

Фроналпщок (Fronalpstock) - 1922 m.

Беше един чудесен слънчев и топъл ден по Коледа. Решихме, че не трябва да се пропуска възможността за разходка в планината. Хубавото на новото ни жилище е, че сме в полите на Алпите и в радиус от 40-50 км. около нас са разположени много красиви места подходящи както за зимен спорт, така и за разходка.

За няма и 15 мин. реших коя ще е нашата дестинация и точно по обед потеглихме.

Според GPS-а трябваше да пътуваме над 50 км. до станцията на зъбчатото влакче водещо към селцето Stoos. На мен ми се сториха повече от очакваното тези километри, но скоро се изясни защо е така.

След като подминахме кокетното градче Швиц, дало името на кантон Швиц и на цялата държава, навлязохме в планината, където пътят се виеше обграден от високи склонове. Според това, което бях видяла на картата само на няколко километра от Швиц трябваше да се намира станцията на зъбчатото влакче с което да стигнем до Stoos, а от там с лифт да се изкачим до Fronalpstock (повече за целия регион може да видите тук и тук). Според GPS-а обаче имахме още цели 15 км. В прохода беше усойно и мрачно и изведнъж стигнахме до станцията Standseilbahn Schwyz-Stoos. Подминахме я, защото следвахме инструкциите на GPS-а, но само километър по-нататък разбрахме, че има някаква грешка и трябва да се върнем. Грешката всъщност се оказа глупава. В бързината да тръгваме съм видяла адреса, но не на влакчето, а на лифта, който се намира в миниатюрното селище Stoos на 1300 м. височина ;)

Както и да е, паркирахме на по-отдалечения паркинг, защото навсякъде беше пълно с коли. Там чакаше автобус, който извозваше хората от паркинга до станцията и обратно на всеки няколко минути. Разстоянието беше не повече от 300м., но хората бяха създали удобства :)

Влакчето започна да се изкачва по стръмния, почти отвесен склон и ни отведе до окъпаното в слънце селце Stoos. На около 200-300 м. се намираше лифта. Разходката в селцето беше приятна. Минахме покрай кокетни хотели и покрай кабинковия лифт от Morschach.

За сведение на "екозащитниците" до това селце имаше изградени лифт и зъбчато влакче от две различни точки в подножието. От селцето пък тръгваха други два лифта към върховете Fronalpstock и Klingenstock. И понеже това "не беше достатъчно" се строеше чисто ново влакче, което ще тръгва на 300м. от старото, от паркинга където бяхме паркирали. А колко писти имаше това е съвсем отделен въпрос, който иска да ги изброи.

Но да не се отклонявам. Разхождайки се покрай хотели и шалета, наблизо до църквичката стигнахме до лифта за Fronalpstock.

Беше обикновен седалков лифт с възможност да си пуснеш плексигласова преграда предпазваща от студ и вятър. Времето обаче беше толкова хубаво, спокойно и слънчево и при все, че се изкчвахме на близо 2000м. височина, нямаше никаква нужда от тази предпазваща преграда.

Под нас се пресичаха няколко писти на които се спускаха скиори. Имаше един ресторант, който се намираше до самата писта. Тя правеше завой и ако не вземеш завоя директно се паркираш в ресторанта. Наблюдавахме един скиор с каква скорост наближаваше ресторанта и започнахме да се шегуваме представяйки си различни варианти и сценарии :)

Стигнахме до един участък с причудливи и красиви скални образувания и скоро се озовахме на върха. Беше повече от красиво. Беше направо невероятно. Във всички посоки остри планински, снежни върхове, а в едната посока спираща дъха гледка към прословутото езеро Vierwaldstättersee. Виждаха се върховете Риги, Пилатус, а в долината Люцерн.

Тръгнахме по билото от където и гледката се промени. Долу в ниското се виждаше поляната и кея на Рютли, там където според легендата е положена клетвата за основаването на държавата Швейцария. Разбира се, не липсваше и кръст, както на всеки друг алпийски връх.

Върнахме се обратно при станцията на лифта. Минаваше 3ч. следобед и пикът в ресторанта беше отминал. Намерихме си слънчева маса до самия край покрай парапета. Надолу пропаст и в края й езерото. Настанихме се удобно върху овчите кожи и се наслаждавахме на слънцето и гледката с чаша кафе и кроасан. Беше невероятно. Такива дни ме зареждат с така необходимата енергия, особено през зимата.

След прекараните два часа в планината бяхме готови да се връщаме. Спуснахме се обратно с лифта и влакчето. Върховете скриваха слънцето, но въпреки това не липсваха скиори, а гледките бяха все така величествени и красиви.

Автобусът ни отведе до паркинга, който беше станал още по-усоен и неприветлив. Побързахме да се качим на топло в колата и потеглихме към дома. Оказа се, че разстоянието до тук е било не повече от 42 км.

Решихме, че обезателно ще посетим това място отново, когато направят новото влакче за да го видим в лятната му премяна.

Това бяха няколко чудесно прекарани часа в иначе сивата, студена и скучна зима.

Щансерхорн - 1898 м.

Стана нещо като традиция през есента и пролетта да „покоряваме” по един връх. И така в един от последните слънчеви и топли есенни дни се отправихме към Щансерхорн. Отново покрай езерото на Люцерн, малко по на юг от Пилатус стигнахме до малкото градче Щанс в подножието на Алпите. Изкачването до върха премина отново на няколко етапа. Първо се качихме на зъбчато влакче от Щанс а след това до самия връх продължихме с голям лифт. 

Тъй като беше ранния следобед наплива нагоре беше намалял, беше спокойно и почти нямаше хора в лифта. Но за сметка на това на върха беше пълно с народ. На слънчевата тераса на ресторанта заварихме да тече истински купон. Възрастни швейцарци танцуваха традиционни алпийски танци и беше много забавно. 

Разходихме се наоколо. От всички страни се откриваше невероятна панорама. Видяхме планинари, които изкачваха върха пеша. Имаше много парапланеристи. 

В далечината на слънчев склон имаше едно селце, до което дори нямам идея как се стига, но изглеждаше много кокетно. 

Изкачихме се до самия връх от където ресторанта изглеждаше малък и далеч в ниското.

Навръщане едва успяхме да се качим в лифта. Оставаше един, максимум два курса преди да го затворят и всичкия народ се беше скупчил пред входа на станцията.

Прибрахме се изморени от чистия въздух и хубавите емоции!

Давос Клостерс (връх Madrisa – 1887м.)

За един от уикендите, навих Вал да отидем до Давос. Хем на разходка в планината (моята любима планина), хем да го видя този прословут курорт. От вечерта влязохме в интернет страницата да видим какви писти за шейни има за да се спуснем с шейна. Установихме, че само в района на Давос има 9 писти за шейни различни по дължина или наклон.Набелязахме си една която беше цели 8.5км.:)

Сутринта потеглихме ентусиазирани. Времето беше слънчево и ясно. Бях щастлива, че отиваме в планината.

Към обед стигнахме до селището Davos Klosters Mountains на 1124 м. Още по пътя разбрахме, че едва ли ще можем да се спуснем с шейна понеже снегът беше малко и само по високите места. Въпреки това се изкачихме с лифта до местността  “Madrisa Blick Klosters” на 1887 м. надморска височина. Имаше много скиори, влекове, писти и цареше приятно оживление. До този момент не бях виждала сняг тази зима, затова се шегувах с Вал, че поне тук  успях да видя:) Както очаквахме пистата за шейни беше затворена, затова се разходихме сред природата. 

Любувах се на прекрасната гледка която се откриваше към селцето в ниското и снежните върхове на планината. 

След това седнахме в ресторанта до лифта на една слънчева масичка на терасата. Беше направо невероятно. Слънцето препичаше и караше снега силно да блести а накъдето се обърнеш само величествени върхове. 

След като слязохме с лифта обратно, се качихме на джипа и се отправихме към същинския курорт Давос на няколко километра още по-навътре в планината. Останах неприятно изненадана, че там всъщност нямаше нищо впечатляващо. Това бе просто един ски център. Градчето с нищо не се отличаваше от други планински и дори по-хубави градчета. Цареше пълна лудница. Вървейки човек трябваше да се пази от хилядите скиори по улиците които като извънземни се движеха навсякъде обурудвани в пълно снаряжение и можеха да те фраснат я с някоя щека, я със ските си или в най-добрия случай да те настъпят с гигантските си скиорски обувки. Не бяхме изминали и 200м. с тенденцията да се разходим, когато и двамата установихме, че няма какво повече да гледаме.

Това което ме впечатли обаче бяха пистите. От всички хълмове и баири наоколо се виждаха писти и влекове които свършваха в самия град, село или курорт...и аз не знам какво:)

Година по-късно след като предварително се бяхме убедили, че пистата за шейни е отворена отново потеглихме към Давос. Този път осъществихме идеята си да се спуснем  по дългата писта. Тръгнахме от височина 1887 м. и след 8.5 км. стигнахме до селцето Саас на 991м. Вал се спускаше бързо, а аз го следвах по-бавно. 

Първо защото не бях сигурна във възможностите си да управлявам добре шейната и второ защото исках да се любувам на красивите пейзажи наоколо. В началото пистата се спускаше през големи борови гори, но след това продължи плавно по самия склон на планината и това даваше възможност да се открие впечатляващ изглед към другите планински върхове и долината в ниското.

Накрая когато се спуснах, Вал ме чакаше от доста време в селото Саас. 

Колко време ни отне цялото спускане вече не помня, но емоцията беше страхотна. Ние може да не сме скиори, и сигурно никога няма да станем, но определено ни хареса спускането с шейни и може би отново ще го направим...някъде другаде и някой друг път;)

Риги - 1798 m

Като караме върховете по височина от най-високите на които съм била към по-ниските, идва ред на Риги. Наричат Риги "Кралицата на планините" (Königin der Berge). Една от най-популярните туристически дестинации в Швейцария. Върхът се намира до езерото на Люцерн а до него има три маршрута (или поне аз знам за толкова) по които може да се стигне. 

Ние избрахме маршрута който тръгва от красивото градче Вегис разположено на езерото. 

Когато се качихме на лифта, нямаше и помен от сняг, но щом стигнахме до Калтбад, първото селище до където води лифта, вече валеше силен сняг. 

Както се казва бяхме се хванали вече на хорото, затова продължихме и със заъбчатата железница се изкачихме до върха. От там в хубаво време би трябвало да се открие невероятна гледка към езерото и планините, но в нашия случай снеговалежът се беше увеличил толкова много, че нищо не се виждаше на няколко метра пред нас. 

Върнахме се обратно до Калтбад и преди да се качим на лифта се разходихме и седнахме на топло да пием кафе в сладурското планинско селище. До там по принцип път нямаше. Зъбчатата железница е тази която свързваше селцето със света а местните с шейни идваха да си получат пощата или други пратки с провизии. 

Наистина беше много живописно местенце!

*    *    *

След безуспешното "покоряване" на върха аз, за себе си бях сигурна, че някой ден пак ще дойда. И ето, че този ден дойде след цели 8 години. Беше в края на февруари. Заедно с Грета и приятеля й Митко се отправихме към Риги. Този път избрахме маршрута, който тръгва от Goldau. Влакчето разбира се беше пълно с народ излязал да се наслади на слънчевата неделя. Бавно и полека започнахме да се изкачваме, а с изкачването и пейзажът около нас се промени. Появи се първият сняг, а колкото по-нависоко се качвахме толкова по-големи ставаха преспите. При Rigi Staffel се събираха маршрутите на двете влакчета - синьото от Goldau в което бяхме ние и червеното от Vitznau на езерото Vierwaldstättersee. Още малко по-нагоре и стигнахме до Rigi Kulm. На последната спирка се бяха събрали много хора, някои с шейни, други със ски, а трети като нас дошли просто на разходка. За разлика от първия път, когато едва виждахме на метър пред нас, сега времето беше слънчево и ясно и се отправихме към върха. Пътеката беше утъпкана и много хлъзгава, затова стъпвахме отстрани в неутъпкания сняг. Реших да спра за да направя снимка на планините и влакчетата и без да разбера как точно стана си изпуснах телефона. Падайки на земята се откачи от калъфчето си и като шейна се плъзна по хлъзгавата пътека ~X(  Да бягам да го стигна беше невъзможно. Първо, защото беше хлъзгаво и второ, защото нямах шанс да го стигна. Утъпканата пътека беше широка колкото еднолентов път и краят й не се виждаше. Оставаше ми само да наблюдавам как лети стремглаво надолу без изгледи да спре @-)  Най-накрая, след окло 50-60м. един мъж подложи крак и го спря след което остана така без да мърда докато го взема. Вдигнах го, поизбърсах го и като се уверих, че му няма нищо продължихме нагоре :)

Минахме покрай един параклис и стигнахме до хотел-ресторанта Rigi Kulm. От там още малко по-нагоре спирайки за фотопаузи и да наблюдаваме парапланеристите се озовахме на самия връх до телевизионната кула.

Макар и само на 1797м. височина върхът предлагаше невероятна гледка към езерата Zugersee и Vierwaldstättersee, както и към Алпите в Централна Швейцария.

След кратка панорамна обиколка се спуснахме обратно до ресторанта.

В цялата тази суматоха от хора беше невъзможно да си намерим място на външните масички, затова изпихме по един горещ шоколад във вътрешната част и се отправихме обратно към станцията на влакчетата.

Докато чакахме да се качим се забавлявахме да наблюдаваме колко малки деца заедно с родителите си се спускаха смело с шейни :)

Две писти за шейни тръгваха точно от спирката. Едната, Kulm - Schwändi - Klösterli беше 4 км., а другата Kulm - Staffel - Klösterli 3.1км. 

До Staffel, линията на влака и пистата на шейните се движеха паралелно. След това пътят им се разделяше така, че влакът се спускаше по единия склон, а шейните ги виждахме в далечината на отсрещния склон. Накрая след 3км. спускане пътищата им се събираха при спирката Rigi Klösterli.

В далечината се виждат спускащите се с шейни

Денят през февруари беше къс и когато стигнахме обратно в Goldau слънцето се беше скрило на запад зад планината. Качихме се на влака за вкъщи в приповдигнато настроение след хубавия следобед прекаран на Rigi и заредени с енергия от слънцето и природата за оставащите още малко зимни дни.

Хох Ибриг (Seebli - 1465m.)

Наблизо до Айнзиделн, популярен с огромния и много красив манастир се намира местността Хох Ибриг. Времето беше слънчево и хубаво. Изкачихме се с лифта до Seebli на 1465m. 

Имаше много сняг, който блестеше ослепително от слънцето. Разбира се имаше и много скиори, тъй като и тук както навсякъде в Швейцарските Алпи беше пълно с писти различни по големина и трудност, лифтове и всякакви глезотии за любителите на зимните спортове.

Ние си носехме шейната. Вал и Виктор се изкачиха на един баир да се спуснат, а аз се мотаех безцелно наслаждавайки се на хубавия ден и красивата природа. 

След това отидохме в един от ресторантите и седнахме на слънце. Препичаше толкова силно, че се съблякохме по потници. 

Беше много хубаво. Навсякъде оживление, хора. Радвах се на тези безценни мигове и на силната положителна енергия с която ме зареждаше всеки път досега тази величествена планина, Алпите!

Stanserhorn

Хох Ибриг

Полезна информация: 

Щансерхорн -  официален сайт

Давос Клостерс -  официален сайт

Риги - официален сайт

Хох Ибриг -  карта, официален сайт

Други пътеписи за Алпийски върхове: Алпийски върхове (1), Клаусенпас, Матерхорн, Пицол, Швейцарски уикенди част 2,  Регион Юнгфрау и Тунерзе, Rochers de naye