вторник, 7 юни 2011 г.

Груиер и Муртен – Френска Швейцария

Третата набелязана цел за екскурзия в рамките на последните шест седмици беше във Френската част на Швейцария. След като уважих Италианската и немско-говорящата Швейцария беше в реда на нещата да уважа и френската.
И така в събота сутринта с раница на рамо, фотоапарат, камера и разпечатан маршрут се отправих към малкото градче Груиер.
Във влака до Фрибург беше приятно и спокойно, защото основната маса туристи се бяха разпиляли из Швейцария още от четвъртък, тъй като имаше няколко почивни дни. От Фрибург обаче положението се промени. Автобусът до Бюл се напълни до дупка. Но това не беше най-големия проблем. Оказа се, че автобусът вместо по красивите междуградски пътища се движи по скучната магистрала, а на всичко отгоре шофьорът беше усилил климатика до край и вътре стана ужасно студено. Тридесетте минути път ми се сториха като час. Накрая едва издържах от студ и се молех по-скоро да стигна до Бюл.
В Бюл се прехвърлих на регионално влакче и само след 5 минути слязох на гарата в Груиер.
 
 
Груиер
Местността беше много красива. Назад оставаше долината а напред започваше планината. Всичко беше потънало в зеленина. В близък план се намираха заоблени хълмове а зад тях се извисяваха и очертаваха планински върхове. До самата гара се намираше една от основните забележителности в района – фабриката за сирене "La Maison Du Gruyère”. Аз обаче се запътих директно към Груиер. На около километър нагоре по пътя, на едно възвишение се виждаше замъка и стените на къщите долепени така, че приличаха на крепостна стена. Разходката до там покрай зелени ливади и красиви шалета беше приятна. Стигайки до един завой с прекрасен изглед към градчето на високото трябваше да избирам между два пътя – единият по-пряк а другият по-заобиколен. Прецених, че заобиколния ще ме отведе до входа на Груиер в единия му край а прекия ще ме вкара в града някъде посредата и без да се колебая продължих по заобиколния. Тук в подножието бяха разположени паркингите, големи и все още почти празни.
След още малко изкачване стигнах до хотелчетата на входа на града. А след това се озовах на едно приказно място. 

Както казах Груиер беше разположен на височина заобиколена от долини а отвъд тях планински върхове. Цялата тази височина беше затворена от невероятни къщи превърнати в хотели, ресторанти и магазини за бутикови, скъпи сувенири изработени от дърво, метал и други материали, а посредата имаше един голям площад. 





Различното на това място беше, че площадът беше разположен твърде странно. Заставайки в единия край си нависоко и виждаш цялото градче като на длан. В ниската част на площада се намираше централно разположена чешма а после площадът отново се изкачваше нагоре към интересната сграда Le Calvarie от 16 век чието име произлиза от групата скулптура поставени там, под навеса. 


 


От тази подобна на църквичка постройка се отклоняваха две тесни улички. Едната отвеждаща надолу към църквата, която се намираше в ниското а другата уличка продължаваше нагоре към замъка. 




Така описано едва ли може да е изчерпателно и ясно, но определено градчето беше невероятно а усещането, че си се върнал няколко века назад не те напускаше нито за миг. Всъщност като се замисля по-скоро приличаше на декор за филм направен в някое открито киностудио.
Спрях се да направя снимки. Може би защото бе едва 10 сутринта все още нямаше хора с изключение на няколко двойки седнали да пият първото си кафе на слънчевите масички на заведенията по площада. Тази утринна свежест и спокойствие допълнително допринасяха за приятната ми разходка.
Докато спирам да снимам на всяка крачка забелязах първите тълпи от туристи да прийждат. Затова ускорих ход към замъка.
Посещението в него беше като пътуване в осем века през архитектура, история и култура. Построен между 1270 и 1282 г. като укрепление в типичния за савоите стил първоначално той е бил резиденция на графовете на Gruyères.
Златната епоха за графовете а от там и за замъка е била през 15 век когато е направена модернизация. Изградени са площад с параклис, вита стълба в двора и други промени. По този начин замъкът изгубва вида си на укрепление и придобива по-красив и тържествен вид. По-късно той става щаб на съдия-изпълнителите на Фрибург (1555-1798) и от тогава датира бароковия вид. Няколко века по-късно през 1849 г. е продаден и става собственост на семействата Bovy и Balland. По това време са нарисувани най-романтичните пейзажи от Камий Коро, Бартелеми Мен и други художници. През 1938 г. държавата купува отново замъка и го превръща в музей.
На самия вход имаше два интересни големи метални кръга, като щитове. На единия имаше изобразени алегорични женски фигури а на другия герб и други отличителни знаци. 


Обиколката започваше от приземния етаж, който представяше най-старата и съответно тъмна епоха. Всичко каменно и студено. Там бяха представени залата с рицарските доспехи която се казваше стаята на гардовете и кухнята. 

Изкачих се по спираловидните стълби на следващия етаж, където се пренесох в по-късна епоха, но там за съжаление се натъкнах на група туристи с екскурзовод и пропуснах да разгледам две от залите за да ги изпреваря. Продължих с обиколката на последния етаж, който беше най-натруфения и шарен етаж. Имаше музикална зала, зала с ловни трофеи, барокова стая и рицарска зала. От всякъде се откриваше прекрасна гледка или към долината или към планините. Картини, тапети, килими, мебели – всичко беше помпозно.






След това продължих с разглеждането отвън. Изкачих се на една от кулите която освен прекрасна гледка предлагаше и ефектна изложба на светещи изображения. Излизайки от вътрешния двор на замъка обходих укрепителната стена и се разходих в малката но много привлекателна градина. На излизане се спрях пред капелата и на площада пред замъка.
 



 
 
След тази интересна обиколка през вековете тръгнах обратно към градчето. Имах достатъчно време до влака, затова без притеснение огледах всичко в детайли, свърнах по една тясна уличка, която ме отведе до другия вход на града. 
 

 
Тръгвайки оставих един коренно различен Груиер. Нямаше и помен от спокойствието преди два часа. Шумът и туристите бяха много, което се доказваше и от препълнените паркинги и прииждащите колони с коли, които видях спускайки се обратно към гарата.
С влака се върнах обратно до съседното градче Бюл. Имах половин час до автобуса, време достатъчно да се разходя до поредния замък и църквичката на градския площад.
 

Докато чаках автобуса се притеснявах и силно се надявах да не бъде толкова студено в него. Видях разписанието и установих, че този път по всяка вероятност няма да се движим по магистралата. И наистина обратното пътуване с автобуса до кантоналния град Фрибург се оказа много приятно. Седнах на седалката най-отпред и 40 минути не отделих поглед от красивите пейзажи, китните селца, къщите, цветята и всичко друго покрай което преминахме.
Във Фрибург имах няколко минути да се прехвърля на следващия влак към втората набелязана цел за деня, градчето Муртен.


Муртен
Двадесет минути по-късно слязох на гарата в Муртен. Тук е мястото да отбележа, че не идвах за първи път в това сладурско градче, но всичко което видях с изключение на централната улица и часовниковата кула беше абсолютно ново за мен. 

карта на центъра в Муртен
На няма и пет минути от гарата стигнах до замъка Оберамт. 


В градината пред него се подготвяше някакво тържество. Влязох във вътрешния двор от където се откриваше хубава гледка към езерото Муртензе. 

От там продължих по улицата покрай кметството със симпатичната часовникова куличка на върха. Всички сгради наоколо бяха отрупани с цветя, някои имаха слънчеви часовници нарисувани по стените, а други просто имаха красиви фасади. 



В края на улицата се намираше Францисканската църква, чийто двор също предлагаше панорама към езерото. Това беше първата от общо трите успоредни улици на стария град дълги не повече от 150-200 метра.
Следващата улица беше централната и най-впечатляващата. Цялата затворена от двете страни с безистени приютили множество магазини и заведения. 


Началото на улицата започваше с традиционна кула, но тази беше по-голяма и по-помпозна от обичайното за град от този калибър. Много наподобяваше на часовниковата кула в Берн, но ако там е нормално да се види толкова импозантност, то тук в това миниатюрно градче изглеждаше странно. 


Слънцето напичаше силно и в това затворено пространство между сградите едва се дишаше. Стигнах до другия край на улицата пред няколко оригинални къщи. 



В дясно от мен остана пресечката водеща към замъка а в ляво на няколко крачки беше третата успоредна улица и зад нея крепостната стена опасваща целия исторически център. 
Изкачих се на крепостната стена което се оказа добро хрумване. Обходих я от единия до другия край. Освен интересния изглед към наблъсканите островърхи покривчета имаше видимост към целия замък а също и към по-новата част на града от другата страна на стената. По цялото й протежение на определено разстояние имаше островърхи кули за наблюдение, които допълнително внасяха усещането, че си герой в  приказка и току виж ти се изпречи някой рицар в доспехи.




На другия край на крепостната стена се намираше Реформаторската църква, която за съжаление беше цялата обвита в скеле за реновация.
И така слизайки от стената се озовах на метри от началото на централната улица с фамозната часовникова кула. Прецених, че няма смисъл да бързам за влака а ще хвана следващия, което ми даваше още един час в Муртен. Бях достатъчно изморена от жегата и зигзагообразното обикаляне и се запътих към централната улица да си намеря подходящо място за кафе пауза и освежаване. И точно в този момент чувам някакви сирени и гледам няколко пожарникари отцепват района пред часовниковата кула а зад тях един джип със сирени. Шашнах се и си помислих, че някъде е станал пожар. В следващия миг обаче гледам, че зад джипа се виждат някакви балони и си викам...тук става нещо;) Включих камерата точно навреме, когато пожарникарите бяха привлекли вниманието на всички и бяха освободили улицата от други преминаващи коли. Тогава жипа тръгна, направи завой и отзад в едно ремарке с балони и надписи имаше двойка младоженци, които започнаха да хвърлят бонбони с шепи. Настана приятно оживление в центъра. Минувачи, туристи, всички станаха съпричастни на сватбарските емоции в този хубав, буквално летен ден.


И така вървейки зад ремаркето с младоженците се заоглеждах за някое приятно местенце. Намерих удобно такова с изглед към часовниковата кула. Бях седнала под сенника и това се оказа добра идея, защото изневиделица започнаха да падат едри дъждовни капки. Слава богу те спряха така бързо, както, започнаха и дори не успяха да намокрят земята.
След почивката ми оставаха още около 40 мин. до следващия влак, които аз реших да използвам за да се върна на местата които са ме впечатлили най-много и ако има хора да ги помоля да ми направят по някоя снимка за спомен.
При все, че бях обходила целия град открих, че има места които не съм видяла или поне не от този ъгъл от който ги видях сега. Направих си снимки към кметството, към замъка и т.н. Така се увлякох, че за малко щях да изпусна влака. 




Доволна от хубавото (макар и не перфектно) време и най-вече от избора на дестинация, която се оказа много интересна, се отправих към гарата. По пътя  минах отново покрай градината пред замъка и видях, че сватбеното тържество се е пренесло там на изискан коктейл под сенките на високите дървета.
Разходката ми беше към края си. Настаних се удобно във влака и след по-малко от два часа бях на гарата в Цюрих. 


Gruyère
Murten
Пълна туристическа информация за Груиер и за Муртен

Няма коментари:

Публикуване на коментар