Зимна приказка в Цермат и Берн

Беше 28 Декември. Няколко дни след Коледа и няколко дни преди да посрещнем Нова година с Грета се отправихме на екскурзия до Цермат. Бях изготвила перфектен план да се разходим в курортното градче а после да се изкачим до върха Малкия Матерхорн (подробности има в пътеписа Цермат и връх Матерхорн...) Там освен да се насладим на панорамата към Матерхорн и други алпийски върхове трябваше да посетим и „glacier paradise” - прокопан глетчер в който има направени ледени фигури, леден замък и други интересни неща.

Но както се казва плановете са затова да се провалят. За наш лош късмет времето от сутринта беше мрачно и не особено подходящо за „покоряване на върхове”. Бях решила, че ако се задържи все така ще пропуснем изкачването да върха, защото нямаше да видим нищо от облаците а на всичко отгоре щяхме да платим над 100 франка. Надявах се обаче, че на юг, където е Цермат (на италианската граница) може времето да е по-благосклонно.

И така рано сутринта се отправихме към кантон Валис. Прекосихме Алпите от север на юг и щом стигнахме до градчето Висп се прехвърлихме на регионалното планинско влакче пригодено да изкачва височините.

Покрай нас се заредиха малки планински селца, стръмни върхове и борови гори целите в бяло. Във влака беше топло и уютно а навън пасторални зимни пейзажи;)

Мрачното време обаче подскаваше, че няма да се качваме до Малкия Матерхорн и започнах психически да се настройвам, че просто ще се разходим из Цермат. 

Малко преди обед стигнахме до там на височина над 1600 метра. До този момент времето беше навъсено, но поне не валеше. В момента в който излязохме на площада пред гарата започна да вали сняг. За минути той се усили толкова много, че едва успявахме да правим снимки. 

Цермат изглеждаше неузнаваем в тази си светлина. Не виждахме нищо на повече от 10-20 метра пред нас. А планините все едно ги нямаше, бяха скрити от силния снеговалеж. Само по себе си градчето бе достатъчно красиво и не съжалявах, че сме пътували до тук, но ми стана мъчно, че не можах да покажа на Грета истинската красота на това място и прекрасната гледка към емблематичния за Швейцария, връх Матерхорн.

Въпреки неблагоприятните климатични условия обходихме Цермат от единия до другия край. По централната улица, покрай редицата хотели, кметството, църквата, музея Матерхорн и после обратно.

Бяхме събрали достатъчно студ и понеже имаше време до следващия влак седнахме в кафенето на гарата да се стоплим и да пием кафе. Беше едва около 1:30ч. следобед. Предложих на Грета, навръщане да слезем да се разходим в Берн, за да не се прибираме веднага. Така или иначе имахме карти за транспорта за целия ден, поне да ги използваме максимално. Речено – сторено...

Берн

Швейцарската столица ни посрещна със същия силен снеговалеж с какъвто ни изпрати Цермат. Имах усещането, че ние водим снега със себе си. Въпреки това не се отказахме. Слязохме на огромната гара и скоро бяхме на украсената празнично, централна улица в Берн. Успях да накарам Грета да свърнем за малко в страни за да й покажа парламента

а след това продължихме към популярната Часовникова кула. За да не замръзнем напълно влизахме в топлите магазини за малко, където обаче блъсканицата беше невероятна.

След малко повече от час се отправихме отново към гарата за да се прибираме на топло и сухо в къщи.

До този момент бях виждала Берн дъждовен през пролетта и слънчев през есента, а сега вече го видях с коледна украса и в бяла премяна;)

Цермат видео

Друг пътепис за Цермат и Матерхорн

Друг пътепис за Берн