вторник, 31 май 2011 г.

Bern Oberland (част 2)

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee)
 
Половин час по-късно слязох на гарата в китното и красиво градче Шпиц. Този път слънцето не грееше срещу мен а точно в гърба ми и изгледа от върха на хълма към пристанището и замъка беше перфектен. Направих снимки и тръгнах да се спускам надолу към езерото. 

Изглед към замъка и кея в Шпиц

Мястото ми беше познато (пътеписът "Golden pass") и бързо стигнах до замъка.


Разходих се в градината пред входа му, която също както през пролетта беше декорирана с красиви цветя съобразени със сезона. Идилията и тишината бяха в изобилие. 

След това влязох в кокетното дворче на самия замък. Отново зелена морава и красиви цветя наоколо.

Беше почти 4ч. следобед. Трябваше да побързам за да успея да се кача на корабчето след 15 мин. По една малка калдъръмена уличка в единия край на замъка, точно покрай църквата се озовах на брега на езерото при кокетното пристанище. Нямаше и следа от тишината край замъка. Тук беше пълно с хора, приятни заведения и отново много цветя и тук там декоративни палми.


В първия момент малко се шашнах. Имаше акостирали два кораба и трябваше да проуча кой за къде е. Скоро обаче разбрах, че единия – по-големия тръгва в 4ч. и е в посока Интерлакен или иначе казно в обратната на моята посока, а на другия малко по-малък кораб се оказа че има сватба. Изпратих и двата кораба и в малкото останали минути до пристигането на моето корабче използвах да пообиколя наоколо за да снимам и разгледам. Цареше голямо оживление. Слънцето печеше силно и огряваше лодките в заливчето. Крайбрежната алея беше осеяна със заведения или просто пейки за отмора. Всичко изглеждаше миниатюрно и много уютно.
Наблюдавайки множеството хора започнах малко да се притеснявам дали ще има място за всички на корабчето. За мен беше важно да успея да се кача, за да не се провали плануваната разходка до замъка в Оберхофен. За всеобщо успокоение след минути акостора един огромен кораб на три етажа. И въпреки, че целия кей и площадчето на пристанището беше пълно с хора имаше предостатъчно място за всички.
Намерих си място на палубата и бях готова да продължа с екскурзията. Седнах умишлено от страната от която очаквах да се появи осанката на красивия замък в Оберхофен. От другата страна планинските върхове бяха доста впечатляващи, но моя приоритет беше именно замъка:)
Пътуването с корабчето беше много приятно. Разминахме се с цяло ято лодки с бели изпънати плана. Зад нас оставаха високите планински зъбери спускащи се право в езерото, а напред по склоновете огряни от есенното слънце бяха накацали красиви шалета.


Спряхме за малко на едно миниатюрно кейче и от там продължихме. На следващата спирка трябваше да сляза. Тръпнех в очакване да видя красивия замък на самия бряг на езерото. И само след минути го забелязах в далечината. Колкото повече го наближавахме толкова по-впечтляващ ставаше той. Искаше ми се да имам поне още една ръка за да мога да снимам едновременно с камерата и с фотоапарата:)


Слязох на кея до самия замък. От там се откриваше невероятно красива гледка към него на фона на снежните планински върхове.


Минаваше 4:30ч. следобед, но в закътаното заливче беше топло и приятно. Седнах да пия кафе в заведението на самия кей. Очите ми не смогваха да обхванат цялата красота наоколо – планините, езерото и замъка. След това се отправих към големия каменен вход на замъка Оберхофен.
Самия музей в този момент затваряше, но за щастие парка беше отворен. Заобиколих от всички страни приказния замък и попаднах в един истински рай.



Малки алеи, красиви цветя, статуи с ангелчета, зелени поляни, интересни растения и какво ли още не.

 В единия край на парка имаше едно дървено шале отрупано с цветя, което изглеждаше като извадено от картичка.


Покрай езерото стигнах до един тунел направен от някакви увивни растения. Навсякъде чисто, тихо и безкрайно спокойно. Наистина като райска градина.



На едно слънчево място под лек наклон забелязах че белите и червени цветя са декорирани като швейцарското знаме. Мястото беше избрано така, че да се вижда от езерото.


  Разхождах се, любувах се и се наслаждавах на целия този пасторален пейзаж. Времето обаче напредваше и трябваше да се ориентирам към автобусната спирка. Въпреки, че минаваше 5:30ч. следобед моята екскурзия продължаваше в посока град Тун.


Полезна информация за корабчетата по езерото:  http://www.bls.ch/e/schifffahrt/schifffahrt.php
За замъка в Шпиц:  http://www.schloss-spiez.ch/schloss/index.php
За замъка в Оберхофен: http://www.schlossoberhofen.ch/en/home
 





Няма коментари:

Публикуване на коментар