вторник, 31 май 2011 г.

Bern Oberland – Лаунен, Гщаад, Интерлакен, Тун

На 31 март бяхме поканени в планинското шале на една моя позната също от България. Хем да прекараме уикенда, хем да й отпразнуваме рожденния ден. Бях малко болна, но все пак в събота сутринта тръгнахме. Имахме около 3 часа път до там. Шалето се намираше в едно закътано селце - Lauenen, дълбоко в планината между швейцарската столица Берн и швейцарската ривиера Монтрьо. Към обед стигнахме до градчето Gstaad, където домакините, моята позната и мъжът й вече ни очакваха. Отидохме първо в шалето да се настаним. Беше много хубаво. Къщата беше страхотна и много раздвижена отвътре а отвън в типичен алпийски стил и цялата от дърво. Обзавждането и изобщо целия интериор беше направен с вкус. Но това което най-много ни впечатли беше гледката която се откриваше.




Бяха подготвили ордьоври и шампанско което пихме на голямата слънчева тераса с прекрасната, божествена гледка спираща дъха.
В 2:30ч. следобед имаше поръчан конски впряг с който да направим разходка до езерото Lauenen още по-навътре в планината. Завихме се с одеала  и потеглихме. Беше много красиво и приятно.


По пътя се спряхме да гледаме цяло стадо сърнички които препускаха на воля по баирите. Минавахме по криволичещ път а покрай нас само красоти и навсякъде като накацали красиви планински къщички.


Стигнахме до езерото което беше цялото замръзнало и покрито със сняг. Кочияшът беше едновременно и гид, въпреки, че моята позната беше добре запозната с района.
Направихме голяма обиколка и се върнахме в селото от другата страна. Но с това дневната програма не приключваше:)

Gstaad
Отидохме в съседното градче Gstaad да се разходим и да го разгледаме. Сгушено в планината приличаше на райско кътче. Всяка къща, хотел или ресторант бяха с нарисувани фасади и в характерния швейцарски планински стил. Все едно, че си в красива приказка. Аз попивах всичко до което окото ми стигаше и не можех да спра да се любувам. Подредено, чисто, приличаше по-скоро на декор от филм:) 



За съжаление  батериите на фотоапарата свършиха и не можахме да заснемем много от тези красоти, но те ще останат завинаги в спомените ми.
Нашата домакиня ни показа къде е шалето на един от банкерите, който преди години ограби толкова хора в България. Беше непосредствено до най-скъпия хотел „Палас”.
По пътя обратно ни показа къщите на Джони Холидей, на други известни личности и на придобилия известност по това време италиански принц Емануил.
Прибрахме се колкото да починем около час и да се преоблечем и в 7 вечерта отново с техния джип се върнахме в Gstaad, където в един хубав традиционен ресторант щяхме да вечеряме и да отпразнуваме рожденния й ден. Собственика на ресторанта беше личен приятел на рожденничката и съпругa й. Освен нас присъстваше и още един техен приятел, французин живеещ в Лондон. Прекарахме весело и стояхме до късно.
Сутринта в неделя ни очакваше закуска. Аз изпих кафето си на терасата любувайки се на зашеметяващата гледка. Към 10 часа обаче си взехме довиждане с домакините и потеглихме. Чувствах, че не съм в най-добрата си здравословна форма, но бях ентусиазирана да разгледаме прословутия курорт Интерлакен и град Тун.

Интерлакен
Отправихме се първо към Интерлакен. Самото название означава “между езерата”. Градчето наистина е разположено в долина  между езерата Thun и Brienz. От двете му страни се издигат планините. Този „град между езерата”  се развива като туристически курорт преди повече от 300 години. Слязохме за малко да се разходим в самото градче, но не ходихме навътре в планината, където само на 9км. разстояние започват другите забележителности - малкия алпийски курорт Гринделвалд, водопадите, най – високата жп станция в Европа - „Върха на Европа” (3454 м), в подножието на връх Юнгфрау. Въпреки, че не видях тези неща бях доволна, че видяхме поне Интерлакен:)




Тун
От там тръгнахме в посока град Тун. Пътувахме по един невероятно живописен път криволичещ покрай езерото. Слънцето грееше силно и караше езерото да блести. Навсякъде се виждаха платноходи. Самият път се движеше между езерото в склона на планината и тук там се минаваше през тунелчета изкопани направо в скалите. Бих го сравнила и описала като път от рекламите за леки коли:)
Наближавайки Тун се появиха и първите селца които бяха китни и прекрасни. Имаше замъци на самия браг на езерото напомнящи за средновековието. Неописуема пасторална гледка!
Самият град Тун също беше удивително място.




Направихме си хубава разходка. Първо минахме покрай реката която се влива в езерото (или обратното).


Седнахме да пием по кафе на една слънчева тераса с изглед към езерото и заснежените хребети на Алпите...банално е но пак ще кажа...неописуема красота! След това по мое настояване се изкачихме по малките и тесни улички и стълбички и се озовахме пред един старинен манастир. От там по също такива тихи и сякаш не помръднали във времето улички продължихме към замъка, който изглеждаше с риск да се повторя отново, като декор от приказен филм.



Изобщо целият град беше съхранил очарованието на онази далечна епоха. Сякаш часовника е спрял няколко века по-назад във времето. Слънцето и наситеното синьо небе допринесоха допълнително за очарованието на разположения в полите на планината град. Може да се каже, че прелестите с които напълних очите си през тези два дни съвпадат точно с представата ми за “Швейцария от картичките” и пожелавам на всеки да ги види защото аз колкото и да се опитвам не мога да ги опиша:)
В ранния следобед потеглихме към Цюрих. Емоциите от последните два дена ме крепяха, но щом поехме към къщи силите започнаха да ме напускат и когато се прибрахме, неизлекувания грип ме повали още надвечер на леглото.


Lauenen


  
Gstaad, Interlaken, Thun



Още за Тун  и региона около Интерлакен тук и тук



Няма коментари:

Публикуване на коментар