Тун (Thun)
Качих се на пощенския автобус и за десетина минути преминавайки през приказно красиви къщички и селца стигнах до Тун. Градът донякъде ми беше познат, защото бяхме идвали преди години тук. Лесно се ориентирах къде да сляза и накъде да тръгна. Без проблем стигнах до реката. Носех сух хляб и след като се установих на една слънчева пейка извадих торбичката и нахраних пернатите обитатели в реката.
Реших, че е време и аз да хапна. Целия ден бях толкова погълната от различните емоции, че не ми мина през ума да ям:) Хапнах си сандвич, допих последните глътки кафе и тръгнах към църквата и поредния приказен замък кацнали на хълма над града. Още докато бях покрай реката кабманите на църквата започнаха да бият – беше 6ч. следобед. Разстоянията са малки и докато се изкача до църквата по тесните каменни стълби между старинните сгради, камбаните се чуваха все по-силно.
След 15 мин. най-накрая камбаните спряха и всичко потъна в тишина. Обиколих площадчето с църквата и се отправих към замъка. Идилията и тук беше пълна. Тишина, каменни стени и сводове обрасли в бръшлян, калдаръмени улички, малки площадчета с чешми, стръмно спускащи се улички надолу и други изкачващи се още по-нависоко. След броени минути стоях на площадчето пред входа на белия, красив замък.
Разходих се наоколо. Камерата ми обаче даваше индикации, че всеки момент ще спре. Тръгнах да се спускам по малките стръмни улички. Успях да направя последни кадри на църквата преди камерата да спре. След това се спуснах по едни оригинални стълби покрити с дървен навес и стигнах право до централната улица на стария град.
Погледанх си часовника. По всичко изглеждаше, че няма да сваря за влака в 18:36ч. и затова реших да си продължа разходката спокойно преди следващия влак.
Централната улица беше интересна с това, че пешеходната част се намираше нависоко, като на тераса. На определено разстояние имаше стълбички по които се слизаше до долното ниво където имаше безистени за пешеходците и платно за колите. Повървях на горното ниво и щом стигнах до края на улицата слязох за да пресека и да се озова на централния градски площад. В средата имаше традиционен шадраван-чешма със статуя. На едната страна на площада беше старата сграда на кметството, на другите страни имаше хотел, ресторант и други сгради, всичките със старинна архитектура, но перфектно подържани и разбира се отрупани с цветя.
Обиколих закътания площад, но най-впечатлена останах от гледката която се откри към замъка щом застанах до кметството. Слънцето залязваше, но последните лъчи го огряваха кацнал на височината.
Беше дошъл краят на моята разходка. Запътих се към реката а от там щях да премина в новата част на града и да стигна до гарата. Разполагах с достатъчно време до следващия влак затова реших да седна и да изпия едно кафе в някое от многобройните кафенета покрай реката. Наближаваше 7ч. и младежта започваше да пълни заведенията. Сервитьорката мина и остави по столовете меки бели одеала. Заедно с кафето ми донесоха и един много вкусен сладкиш. Наслаждавах се на последните минути от моята прекрасна екскурзия.
Отпочинала поех към гарата. Над реката имаше два моста които силно ме впечатлиха. Бяха подобни на този в Люцерн – дървени, с островърхи покривчета и целите опасани с цветя.
Преминах по един от тях за да се окажа в другата част на града. Тук улиците ставаха широки, а сградите наоколо модерни. Не знаех точно къде е гарата, но знаех, че посоката е вярна а щом видях една по-широка улица реших, че тя ще ме отведе право в целта. В този край на Европа централните улици обикновено водят към ЖП гарите:) Така и стана. Главната улица ме изведе на голям кръгъл площад с интересни фигури направени от растения а право срещу него се издигаше сградата на гарата.
Проверих на кой перон ще пристигне моят влак и тъй като имаше достатъчно време отидох почти до края на перона и седнах на една пейка. Едва сега видях, че точно срещу гарата, на метри от мен в един от ръкавите на реката бяха акостирали корабите които правеха разходките по езерото до Интерлакен. Това беше едно перфектно решение за туристите...слизат на гарата и директно се качват на кораб:) Стоейки на пейката се наслаждавах на последните мигове от този прекрасен есенен ден. Срещу мен тихо се поклащаха корабите а в другата посока на лунната светлина блестяха белите шапки на стръмните алпийски върхове.
Минаваше 9:30ч. вечерта, когато се прибрах в Цюрих. Побързах да разкажа на Вал за невероятния ден и впечатленията ми от местата които видях. Разказах му за Берн и колко красива и интересна е всъщност столицата на Швейцария. Разказах му за замъците в Шпиц, Оберхофен и Тун, които бяха по-красиви дори от тези описани и нарисувани в книжките с приказки. Разказах му за градините, за разходката по езерото покрай китните селца и шалета и за всичко друго, за което разказах и тук в този пътепис:)
Информация за замъка в Тун: http://www.schlossthun.ch/we-welcome-you.html
Полезна информация за целия район: http://www.thunersee.ch/en/lake-thun-region.html
Други пътеписи за Тун
Няма коментари:
Публикуване на коментар